Четете пълния текст в пролетния брой на списание "Баккус", който може да поръчате ТУК с доставка до избран от вас адрес или да го откриете в търговската мрежа заедно с Капитал, както и самостоятелно в Elephant Bookstore, La Cave du Moulin, SeeWines, So Ferments, Wine & Co.

Невежеството е блажено. Ваш избор е дали да продължите.
Няма нужда да е нещо мащабно или, недай си боже, нехигиенично. Понякога сервитьора ще го издадат едва изкривяващите се в наченък на усмивка негови устни. Ще ви опише по-детайлно, отколкото ви се иска, точно как се прави месото ви. Ще се направи, че не вижда, че му махате. Няма да може да "открие" резервацията ви. Но знайте, че ресторантите - в лицето на управители на салона, готвачи и сервитьори, имат своите начини да нанесат отмъщението си на грубите или арогантни клиенти. Или просто да насочат госта да си поръча онова, което те искат.

Както вече се досещате, тази статия не е за чувствителните.
Нека започна с това, което ще спаси вас от безсънни нощи, ресторантьорите у нас - от незаслужен стрес и безпочвени обвинения, а мен - от търсене на нова работа: всичко по-долу е взето от примери в чужбина. Не знаем дали изобщо някои от зловещите истории имат български версии. Или пък дали кръчмарите у нас не са дори по-изобретателни.

Ястието, което се сервира най-добре студено
Това е отмъщението, както знаем от "Кръстникът". Защото, ако вие, нашите читатели, сте възпитани гости, които се държат добре с останалите, то много други хора не са. И именно за тях си мислим в следващата част.

Представете си следния много реалистичен сценарий: работите в международна фирма, местният офис бива посетен от регионалния директор, едно или две нива над вашата позиция. Очаквано, искате да ги впечатлите и да представите себе си и колегите в добра светлина, затова водите важните гости в хубав ресторант. Даже сте минали предварително, за да ги предупредите, че трябва всичко да мине по конец, "да не се изложим пред чужденците". Да, любимото ви заведение ще направи чудеса, за да помогне в такава задача. Но някои гости са груби, не правят разлика между обслужване и слугуване, викат по персонала, използват дребни тарикатлъци с надежда да им намалят сметката. Та в ето такъв развой на сценария, какво прави персоналът, питате? Чака до края, когато търпеливо ще нанесе удара си. След обилната работна вечеря, когато всички доволно заглаждат кореми, вие (разбирайте, Грубия гост) посягате към сметката, щедро махайки с ръка, защото ще черпите големите директори. Давате картата на сервитьора, след 10 секунди той ви поглежда с леко объркано лице. "Съжалявам, но има проблем. Не приема картата", деликатно уж ви казва той. Вие леко почервенявате и с нервна усмивка уверявате масата, че всичко е наред. Втори път. Пак същото. "Отхвърлена е."

Разбира се, нищо ви няма на картата, както ще стане ясно след няколко минути, на четвъртия опит - но унижението вече е факт. Просто сервитьорът се е престорил, че я обработва, а всъщност тя е била далеч от ПОС терминала. Тази история е една от много в блога, после превърнал се в книга, Waiter Rant (Сервитьорско оплакване - в свободен превод от английски), чийто автор Стив Дубланика е бивш сервитьор в някои от добрите ресторанти в Ню Йорк. Книгата има цяла глава, посветена на триковете, които прилагат заведенията, и именно тя ме подтикна да опитам да споделя и другата гледна точка - тази, в която ние, клиентите и гостите, не сме винаги прави.

Отново там Дубланика разказва за друг случай, на който става свидетел. Редовен гост, който обикновено идвал със съпругата си в ресторанта, дошъл с млада дама, с която бързо станало ясно, че има извънбрачни отношения. Персоналът до такава степен симпатизирал на съпругата, която от години обслужвали и която се чувствала у дома си в ресторанта, че когато отишъл да вземе поръчката им, обслужващият тяхната маса невинно попитал: "Чудесно, господине. А дъщеря ви какво ще желае?" Сконфузен, клиентът се изчервил и смотолевил нещо под нос. Така ви се пада - не водите съпругата си и любовницата си в един и същ ресторант, особено ако сте редовен клиент и персоналът ви познава добре, коментира писателят.

Ако гостът е чест, но арогантен посетител, от време на време персоналът може да си позволи да го сложи на маса до тоалетната или да се направи, че няма направена резервация, а пък, видите ли, всичко е пълно в момента. Това са що-годе приемливите тактики - надписване на сметка или нехигиенични дейности обаче не са и никога не биха могли да бъдат приемливи.

И две думи защо изобщо говорим за отмъщение в хоспиталити индустрията: да, клиентът често е прав, но не винаги. Сервитьорите не са евтин заместител на терапевт или приятел, те не са длъжни да търпят всичко, което гост в лошо настроение е в състояние да им "сипе" (авторът на Waiter Rant споменава, че са го нагрубявали, удряли и директно псували в лицето). По примера на д-р Ханибал Лектър, който сервира отмъщението си топло и с чаша Кианти, и тук най-добрите примери, ако използваме тази дума доста свободно, са елегантните.

Десерт или просто още една чаша вино?