Изненадата е налице: френско-скандинавският монопол на Bocuse d’Or е разбит, макар и не съвсем: златото е за САЩ, среброто - за Норвегия, бронзът - за Исландия. Скандинавците пак са си налице, но Франция е извън тройката, и това е прецедент.

Церемонията премина при обичайните емоции, подобни на футболен мач.

Останалите награди: за най-добър постер - Унгария, за най-добра видео презентация - Австралия, за най-добър commis (помощник) - Франция.

По основните теми, за най-добро вегетарианско ястие беше обявено френското, а за блюдо с пиле и рак - Унгария.

Председател на церемонията, на която се отбелязва и 30 години от основаването на наградата, за първи път беше Жером Бокюз, синът на Пол Бокюз.

Матю Питърс, представителят на САЩ, заедно с помощника си (commis) Харисън Турон, е първият американски готвач, покорил кулинарния Олимп. Блюдото му беше пиле Брес, пълнено с гъби, гъши дроб и раци, а в центъра на вегетарианското му ястие бяха калифорнийските бели аспержи.

Пътят на Питърс минава през Adour на Ален Дюкас, и през The French Laundry и Per Se на Томас Келер, където работи и в момента. По време на церемонията самият Томас Келер не се отлепи от сънародниците си.

Bocuse D’or е кулинарно състезание, но докато протича, сцената се превръща в театър. Ритуалите и през двата дни са едни и същи: в кухнята са двамата готвачи, пред тях е техният coach. Часовник отмерва трите и половина часа, с които разполагат. Това, с което не разполагат, е спокойствие и тишина. В допълнение на оглушителните овации на публиката, около тях непрестанно са водещите на телевизионния канал на събитието, което те превръщат в шоу.

Японците разрязаха блюдото си от лобстър с пълнеж от пиле със самурайски меч.

По средата на деня се явява журито, след което започва дегустацията, едно по едно, на ястията. И сред тези повтарящи се действия има незабравими моменти: японците, които разглобиха блюдото си от лобстър с пълнеж от пиле, моркови и ризото, със самурайски меч. Изключително изящното блюдо на Естония с дантела от сребърно захарно пиле. Барабните на японците, оркестъра на французите, хлопатарите на норвежците. Исландците, които отново направиха голямото си шоу с викингския си поздрав, познат от последното Европейско първенство по футбол.
Феновете на Америка бяха най-многобройни, унгарците - най-шумни, а самата Унгария направи сериозна кулинарна заявка с двете си награди, четвъртото си място, и чудесния си щанд на изложението.

Най-впечатляваща беше организацията, особено като се има предвид каква сложна логистика стои зад състезание от такъв мащаб, както и изборът на възможното най-добро време и място на провеждането му: по време на едно от най-големите ресторантьорски изложения - Sirha, и в гастрономическата Мека - Лион. Не е случайно, че то съществува вече 30 години, и съвсем естествено традицията, с тази годишнина, вече е бетонирана.

Същинската подготовка на златното американско дуо е продължила над година и половина при условия, които симулират едно към едно тези от състезанието.

И отново за победителите. Триумфът на САЩ не пада от небето. На предишното издание на състезанието през 2015 г., Филип Тесиър спечели среброто за Америка. През миналата година американец спечели състезанието S. Pellegrino Young Chef, а S. Pellegrino е сред основните спонсори и партньори на състезанието. Същинската подготовка на златното американско дуо е продължила над година и половина при условия, които симулират едно към едно тези от състезанието. Но още по-голямата подготовка всъщност започва преди десет години, когато САЩ се включват в състезаниета. Томас Келер става президент на Ment’or, фондация, съдадена изцяло в подкрепа на Team USA.

На гала вечерята след състезанието, която също беше урок по организация на вечеря за над хиляда души, Томас Келер обобщи: "Това е кулминацията на всичките ни инвестирани усилия." Жоел Рьобушон, почетният председател на журито, каза друго: "На това състезание не може да има случаен победител."

Е, не всички бяха щастливи в нощта на 26 януари. Съседът на масата ни, французин, след втората чаша вино си изля болката: "И, какво стана сега? Ние ги учим, после те взимат медалите"