Познатият келнер махва с ръка към обичайната маса, докато отива да донесе чашата мерло. Поглед към предложенията за деня стига - днес явно ще е ден за телешко. Преди него може и нещо за отваряне на апетита. А и за съпровод на разговора на масата. Двайсетина минути по-късно пристига и телешкото - добре приготвено, както винаги, и чашата мерло неусетно прераства във втора.  Междувременно разговорите стават все по-увлекателни, а времето - все по-неусетно. Накрая идва ред на чашата кафе - с малък десерт, за пълно разпускане. А после някак естествено се прокрадват и обичайните мисли за ползата от следобедна сиеста...

Да-да. Делничен обяд, който продължава час и половина? С две чаши вино? По средата на работните задължения? В нашата реалност много място за подобни буржоазни разточителства няма. Лежерните паузи, с които средиземноморците са се научили да разведряват работния си ден, са почти непознати за работещия българин. За разлика от пицата на парче, дюнера на крак и двойката кюфтета с лютеница в пластмасова чинийка за навън.

"Бакхус" обаче вярва в дълга към удоволствието. В самоуважението и милосърдието към стомаха и небцето като основни човешки права. Затова намерихме седем души, които са разединени от професиите си, но обединени от вниманието към своя обяд и усилията си да извлекат радост от него. Те разказват за седем стари и нови места в София, където човек може да отдаде дължимото на храната в паузата между сутринта и следобеда със стил. Всъщност в различни стилове, припознати като приятни и свои от хора с различни вкусове и работни интереси.

Възходът на Супарника

Светлана Гюрова, журналист

За мен обядът, за разлика от плодовете, никога не е бил задължителна част от деня - по-скоро е начин за разведряване от работа. Допреди година-две това ставаше най-често в "стола" на редакцията, както наричахме кварталния за нас ресторант Checkpoint Charly. Днес тези масови посещения вече ги няма, но пък Шишмановият Супарник, както наричаме Supastar, е едно от местата, които приеха функциите на Charly. Ходя там колкото заради супите (това ми е домашно сготвеното за деня, сама супи правя изключително рядко), толкова и заради обстановката - така сполучливо и креативно използване на пространството почти не съм виждала другаде. Забавлява ме всичко - от идеите да се правят минифотоизложби, окачени на "простори" покрай масите, до усилената комуникация на персонала с клиентите, включително през Facebook. А и освен тази неформалност имат и ненормирано работно време, което много ми допада - тук не затварят в 15 ч. и човек може да обядва и в пет следобяд, ако му се наложи - а при нас понякога се налага.

Къде? ул. "Шишман" 8, до късния следобед Откога? От март 2010 г. Началото бе положено с обедни опашки, преливащи на улицата. Особености? Заведение със скромна възраст, но със статут почти на институция. Или най-малкото на задължителна спирка в района. Кое е най? Супите. И фактът, че оттук започна възходът на заведенията тип "супарник", а и на по-масовия интерес към студио funkt.

Чехите

Михаил Тончев, рекламист

Една от редовните ни спирки за обяд са Чехите, Чешкия клуб. Имат фиксирано обедно меню, но то силно прилича на основното им, така че ядем и от двете. Пълни са с класики, непроменяни от години - кнедли, нервозни кюфтета, гулаш, рамстек с лук. Личният ми фаворит е телешкото с кнедли и зеле със семенца кимион. А най-хубавото на Ч кехите всъщност е фактът, че някак са се консервилали във времето и си остават едни и същи вече кое десетилетие - леко раздърпан интериор, пражка улична табела като украса, чинии с инициалите CSK, салфетки с "Чехословашки клуб" на тях. С една дума, имат си стил и се придържат към него. Друг голям плюс е, че тук няма музика (всъщност никакъв звуков съпровод) и таваните са високи. Така че човек може спокойно да си вдишва миризмите на готвено, без да се чувства притиснат нито от пространство, нито от музика.

Къде? ул. "Кракра" 15, обяд и вечеря Откога? Поне от половин век, някога напълно, а напоследък - само отчасти затворен за широка публика Особености? Интериор и меню, сякаш неподвластни на времето Кое е най? Неврозните кюфтета и/или бирата будвар

Квартално превъзходно

Иван Томов, архитект

Вече от около седем години ходим само на едно място - едно безименно местенце на "Шандор Петьофи", където се изхранва целият квартал. Допреди пет години работеха от един гараж, но сега си имат заведение на самообслужване. По обед там се вият истински опашки, много хора си взимат и за вкъщи. Кухнята е домашна, засищаща и различна всеки ден - а готвачката Таня, слава богу, сигурно има деца, и заради това не е отишла да работи в някой истински ресторант, защото е много добра и качеството на храната й остава непоклатимо от години. Освен всичко друго е и пределно евтино - тотално наяждене тук струва не повече от 5 лв.

Къде? ул. "Шандор Петьофи" 59, само по обед Откога? В последната си локация - от около две години Особености? Квартална кулинарна забележителност, без градска слава, но със заклети почитатели Кое е най? Винаги различно, винаги вкусно, винаги евтино меню

Още една Шишманска класика

Николай Сърдъмов, бижутер

Откакто се преместих в ателието си на пл. "Народно събрание", ям предимно в бистро Comercial. Защото е вкусно, близко и приятно, защото има интелигентни и симпатични собственици и ми е нещо като "фиксация" напоследък. С една дума, там е моят "стол". Има и основно, и дневно меню, и двете са пълни с разни леки неща, повечето от които много добре вървят с по чаша вино... Която обаче разсейва доста и има способността да измества днешната работа за следващия ден. Така че основно си я пия вечерно време - ходя и тогава в Comercial. А освен всичко друго ми допада и останалият контингент на "столуващите" в бистрото и ми харесва да съм част от него.

Къде? ул. "Шишман" 27, не само по обед Откога? Откъм шест години Особености? Бистро в истинския смисъл на думата, с европейски подход към храната и останалото Кое е най? Подчертано градската лежерност

Яйцето

Надежда Михайлова, университетски преподавател-скандинавист

Класически ходя в Яйцето. Но сравнително отскоро - откакто го пое нова фирма. Преди това беше абсолютно неядливо и мръсно, и празно. Сега обаче много се стараят - всеки ден има най-различни супички, салати, основни, дори скара, и десерти. Имат младо момче-готвач и всичко му е вкусно - и евтино, докъм 5 лв. максимум. За студентите продължава да е скъпо и затова в Яйцето се събират предимно преподаватели, откъдето се появява и приятният социален елемент на посещенията ни. Тук често водя и гостуващи лектори скандинавци, които досега винаги са оставали доволни - дори вегетарианците сред тях, които обикновено у нас трудно си намират какво да ядат по заведения.

Къде? В централното крило на Ректората, бул. "Цар Освободител" 15, само по обед Откога? Като ресторант - от 1980-те, а иначе е било и недоизграден параклис (преди 1944-та), и физкултурен салон (1960-те и 1970-те), и склад (края на 1970-те) Особености? Съответстващ на името елипсовиден салон, който представя преподавателите в обедна среда. Или преподавателската среда по обед. Кое е най? Фактът, че един от символите на Ректората е успял да се възроди

Барът със скара

Анна Желкова, счетоводител

По обед ми се случва всичко - от претенциозни ресторанти за бизнес срещи до Макдоналдс. Обяд "за душата" обаче си правя в Скарабар, нищо, че не ми е съвсем близо до офиса. Най-често ходя в този до парка "Заимов", защото наблизо има и клон на Националната агенция по приходите. Удобно е. А в самия Скарабар най-много ми харесва домашността. Чиниите с цветенца, които ми напомнят детството, домашната лимонада, лютеницата, която очевидно не е от буркан, каймата, която им прави кебапчетата да изглеждат странно, но пък автентични на вкус. Така че тук идвам често, включително и вечер, поне от две години насам, и още не ми е омръзнало. И въпреки факта (а може би точно заради него), че скарата с пържени картофи не може да се мери по здравословност със супа и салата.

Къде? ул. "Димитър Греков" 2 или ул. "Бенковски" 12, не само по обед Откога? От 2008 г. (Скарабар 1) и от 2010 г. (Скарабар 2) Особености? Бар със скара и причудливата комбинация от домашност в интериора и почти елитарност сред посещаващите Кое е най? Скарата, както и трябва да бъде

Магазинът-немагазин

Румяна Босева, риск-мениджър/кулинарен блогър

Имам няколко варианта за работен обяд близо до работата ми, но първият ми избор напоследък е Био Магазин Верде. Това е едно съвсем мъничко ресторантче, което отвори под нашия офис на ул. "Стара планина". Първоначалната идея им беше да е само биомагазин от веригата, но после започнаха да готвят и сега това им е основното. Имат само обедно меню и се фокусират върху изхранването предимно на офисния и училищния контингент от квартала - салати, сандвичи и супи, както и готвено, което обикновено свършва към 13 ч. Правят си всичко от биопродукти, което мен лично не ме затрогва чак толкова, но искрено ме радва, че използват истински зехтин и масло, пълнозърнести и нерафинирани храни и пр. А и другото хубаво нещо - личното отношение - и към менюто, и към мен като чест посетител. Знам точно, какво попада в храната ми, мога да помоля да ми сготвят нещо с тиквички например, ако са ми се дояли. И още - щом ме видят сутрин, ми приготвят зеленчуковия фреш, който обичам.

Къде? ул. "Стара планина" 5 (в безистена), за готвено - само по обед Откога? От около половин година. А топлите готвени неща - от август. Особености? Здравословно място, съчетаващо магазин и ресторантче. Съдейки по посещаемостта - концепцията е сполучлива. Кое е най? Личният контакт с готвещите.