Голямото Виенско колело се завърта през 1897 г. и – та-дам! - Австрия се понася в индустриално-увеселителната треска, обхванала Съединените щати и Европа в края на ХІХ век. Изобретението на американеца Ферис е дошло заедно със сливането на ар нуво и естетиката на промишления метал, които произвеждат Айфеловата кула и поредица обществени сгради през 1890-те. След първообраза на вертикална въртележка в Чикаго Старият континент е залят от високотехнологични за епохата образци:  The Graydon Wheel в Ърлс Корт в Лондон; Гигантското колело в Блекпул, Англия; La Grand Roue в Париж. Wiener  Riesenrad, една от звездите в новата модна вълна, е единствената, оцеляла от онова време до днес.

Реликва, център и емблема на Пратера, на Виена и за някои – дори на Австрия, колелото се появява с две съвсем прости задачи: да впише империята на Франц Йозеф I в модерността и да спаси виенчани от прекомерна злоупотреба с храна.

След балоните с нагорещен въздух и теглените от коне въртележки от лакирано дърво гигантското съоръжение трябва да додаде съвременен стил към вечното удоволствие, което виенчани вече цял век идват да търсят в парка на Дунава: лежерни свободни дни, прекарани сред природата в приказки, ядене и пиене. Защото век и половина по-рано, когато на 7 април 1766 г. Йозеф Втори обявява Пратера за обществен парк, той призовава тук да се открият... кафенета и ресторанти.

Императорският призив е взет присърце и към края на ХІХ век територията между Дунава и Виенския лес е най-популярното място за неделен брънч сред виенчани. Покривки, разстлани на тревата, дълги дървени маси и пейки, тук-там по някой изящен стъклен павилион, и историята немее  пред количествата погълнати по ливадите на Пратера месо, бира и сладкиши.

Въртележките и стрелбищата – първите атракции на парка, се появяват покрай това като малка стимулираща духа и тялото гимнастика между храненията. Първо идва теглената от понита въртележка, а след нея - Руското колело. Този прототип на Виенското е издигнат през 1873 г., четвърт век преди  Wiener  ReiRiesenrad, и представлява 12-метрова люлка, която се превърта на височина и през ХVІІІ век е изключително популярна в Русия и в Близкия изток. Виенското колело обаче я засенчва в края на века. Абсолютна звезда на парка, то за известно време задържа интереса на публиката. Все пак не твърде дълго - през следващите десетилетия виенчани стават свидетели на всевъзможни ексцентрични номера, целящи неговото съживяване и подсилване.
През 1911 г. например местен виенски вестник пише как млада жена, възседнала кон, се качва на покрива на една от 30-те тогава кабини на  Riesenrad и прави по този начин пълна обиколка във въздуха на височина от 60 метра.

Всъщност основната атракция на Пратера от онова време като че е човекът като експонат. Особено популярни сред посетителите на парка са представленията на хора с аномалии: сиамски близнаци, джуджета, жени с окосмени лица. После в същия дух, но подправен с наукообразна идеология е т.нар. човешки паноптикум - зловеща от съвременна гледна точка практика, популярна из Европа в началото на ХХ век. Тогава около световните изложения се организират етно изложби с живи хора, които са принуждавани да живеят месеци наред в нещо като възстановки на естествената им среда, за да демонстрират на посетителите бита на техните народи в отдалечени краища света. По-късно този тип изложения милостиво са подменени от музей на восъчните фигури.

Постепенно от човешки Джурасик парк мястото започва да се развива повече в посока на образователна институция и сред атракциите му изникват първото кино (през 1886, още под формата на tableaux vivants),  театър, вивариум и планетариум. Тук е и най-старото електрическо влакче в историята, преминаващо през пещера -  Grottenbahn. То е построено през 1898 г. и е познато на много българи на средна възраст от култовия някога детски сериал "Призраци под Виенското колело".

С други думи, като се превърти историята до днес, Пратерът е аналог на "Дисниленд", колкото виенските кафенета имат нещо общо с "Макдоналд'с".

Едно от любопитните изражения на тази драматична разлика е начинът, по който виенчани мислят за това място – ресторанти като Schwеizerhaus, Meierei, Lusthaus и  Alte Jägerhaus за тях са не по-малко емблематични от самото Виенско колело. Разнообразието от типове храна тук е историческо и се е съхранило и досега: от висока кухня, през традиционна австрийска кухня, балкански кебапчета и чешка бира до захарен памук и вафлени фунийки, пълнени със сладка пяна.

Според статистиката в Пратера има близо 30 ресторанта (и над 60 места за ядене) и обстановката в тях варира колкото храната: от градини сред въртележките, до имперски разкош, потънал в зеленината на Виенския лес. Някои от тях са нови, други обаче са исторически институции.

Schwеizerhaus

Ако направите бърза анкета из улиците на града, най-вероятно ще установите, че много виенчани са седели по столовете на този ресторант поне десет пъти повече, отколкото в кабинките на  Riesenrad. Всъщност за мнозина от тях пролетта не започва, докато Schwеizerhaus не отвори градината си.

Причината е, че тук се приготвя най-добрият свински джолан в града: ароматен, димящ, с топящо се в устата месо и хрупкава коричка. Той идва с хрян и горчица, с обичайната зелева туршия с кимион и с ледена Budweiser Budvar.

Необичайният избор на бира се корени в историята на ресторанта, която започва преди тази на Пратера. Или по-точно от преди паркът да стане обществено достъпен – през 1766 г. той е основан под името Zur Schweizer Hütte, ("В швейцарската колиба"), за да обслужва ловците, гостуващи на императора.  Около Виенския конгрес през  1814 г., когато руският цар Александър Първи шумно присъства във висшето общество на австро-унгарската столица, ресторантът е прекръстен на  Zum russischen Kaiser, "При руския кайзер", но петдесетина години по-късно си възвръща швейцарското име, става Schweizerhaus.

Бирата идва от родения във Виена Карл Коларик, който придобива ресторанта през 1920 г. и въвежда в него "личното си откритие" - бирата от Бохемия. Неговият по-фундаментален подвиг обаче е възстановяването на самия ресторант, който през последните дни на Втората световна война е изличен от лицето на земята при бомбардировки.

За всеобща радост и облекчение мястото е възстановено и от средата на март нататък дори в делнични дни градината му  прелива от посетители, които първо търсят да седнат в слънчевите петна между все още голите клони на дърветата, а после – в по-дебела сянка под новите им листа.

Сервитьорите почти тичат между масите, калпачетата от пяна върху бирените чаши се накривяват от бързането им и във въздуха се носи дим на прясно опечено месо.

Meierei, Alte Jägerhaus и Lusthaus

Тези три ресторанта, които са по-изолирани от увеселителния парк, дават представа за другото лице на Пратер - онова извън стереотипната представа за  лунапарк. Meierei е класическо градинско заведение, в което виенчани обикновено пият кафе със сладкиши, докато наблюдават разнообразния лежерен трафик по основната артерия на парка – Hauptallee.

Lusthaus e по-претенциозно място. Някогашен ловен павилион на императора, оригиналната постройка датира някъде от ХVІ век и е сред най-рисуваните в Пратера. Кръглите й салони, възстановени след разрушенията от Втората световна война, преливат от австро-унгарски разкош. Ресторантът твърди, че готви по старинни австрийски и виенски рецепти. Едно от големите му удоволствия са неделните брънчове, които са между 12 и 3 следобед и чиито менюта (30 до 35 евро за възрастен, безплатно за деца до 6 години) се обявяват предварително на сайта на ресторанта.

Alte Jägerhaus е препратка към същия период, макар и историята на постройката му да е по-скромна – тук са били конюшнята и помещенията за прислугата. През последните десетилетия мястото е превърнато в голям, шумен ресторант, градините около който се пълнят в слънчево време с лежащи по тревата хора.

И... вечеря на Виенското колело

И ако все още имате съмнения за истинското предназначение на Пратера – пробвайте това: вечеря на Riesenrad. Няколко от старинните ар нуво кабинки са превърнати в прекрасни малки ресторанти с размерите на софийския "Гара за двама": "императорската" с пет маси, "юбилейната" с една голяма за шестима,  "вечеря за двама" и "коктейлна". Наемът не е много окриляващ – 100 евро за половин час, но пък закуската с австрийски сирена, екзотични плодове и бъркани яйца с хрупкав бекон или следобедът с ягоди и шампанско имат друга стойност, когато протичат в небето над Виена, зелените й паркове и Дунава.

Това са мигове, в които човек си дава сметка, че става нещо изключително. Нещо се завърта. Като в развиващия се около Wiener  Riesenrad роман Revolution на Алекс Тамайо-Уолф остава да си отговорите точно какво - Виенското колело ли, историята ли или вашата лична съдба.

АДРЕСИ
Karl Kolarik's Schweizerhaus
Prater 116
+43 1 728 052  13
www.schweizerhaus.at
не приемат кредитни карти

Altes Jägerhaus
Freudenau 255
+43 1 728 9577
www.altes-jaegerhaus.com

Lusthaus
Freudenau 254
+43 1 728 9565
www.lusthaus-wien.at

Meierei
Hauptallee 3, в увеселителния парк
+43 1 728 0266
www.meierei.at