Пълния текст четете в пролетния брой на "Бакхус", който може да поръчате ТУК с доставка до избран от вас адрес или да го откриете заедно с Капитал (ако сте абонат), както и самостоятелно в Elephant Bookstore, веригите Inmedio и Relay, CASAVINO, La Cave du Moulin, SeeWines, ресторант Talents, Мини бар Гурко, Wine & Co., Imperial Gastrohub, Mahala Bookstore.

Може би сте ги виждали в дворовете на село. Може би дори сте ги опитвали. Те са малки кафяви плодчета, подобни на фурми, с приятен сладък вкус, които растат на дребни дръвчета. Познати са като жужуба, янап, барбарошка, дзиндзифка или китайска фурма, но официалното им име е хинап, който днес се слави и като суперплод: богат на витамини, минерали и антиоксиданти.

И когато си мислите, че не може да стане по-добре - плод, който е хем вкусен, хем суперполезен, ето, че може. Има и български ликьор от хинап, който е изключително интересен и напълно уникален - няма еквивалент по света. Прави го Драгомир Драганов, който притежава хинапови насаждения в село Гложене.

Производството на "Hinaпska" е бавно и сложно, бутиково и занаятчийско - с партиди до 1000 бутилки, и изцяло чисто и натурално. А целта на Драгомир е да го запази такова, въпреки че интересът към напитката расте и събира все повече почитатели.

Какво е хинап и за какво се използва? Хинапът (с научното му име е Ziziphus jujuba) е ниско дърво, чиято родина е Китай, но е разпространено и в световен мащаб. Твърди се, че преди 2000 години чрез търговия хинапът е достигнал до страни в средиземноморския регион като Гърция и Италия. През XIX век китайски имигранти го пренесли и към САЩ. С времето отглеждането на китайската фурма се е разширило, а различни региони започнали сами да култивират свои собствени сортове хинап, което води до разнообразния избор днес. В България хинапът се среща най-често по Черноморието и Долината на Струма, но го има и в дворове в цялата страна.

Историята започва преди вече 16 - 17 години, когато са засадени градините с хинап в подножието на Гложенския манастир в едноименното село, откъдето е семейството на Драгомир. "Интересът се зароди, след като попаднахме на този плод по Черноморието. След това се запознахме и с човек, който отглеждаше хинап и който ни предостави първите фиданки", споделя той. В началото бизнесът е само с плодовете - сурови, впоследствие сушени, а след това опитват и със сироп. Тази ниша обаче така и не се развива, защото пандемията я спъва. Паралелно с това експериментират и със създаването на алкохолна напитка с хинап.

"Първо, като истински балканци, направихме ракия. Беше чудесна, но все пак ракия - нищо кой знае колко различно. След това направихме и водка с екстракт от хинап - от висококачествен пшеничен етилов алкохол от клас Lux, който минава през 5-степенна колонна дестилация. Тя и сега е на пазара. Ликьорът се роди накрая. Всъщност пандемията, която уби соковете ни, реално помогна за ликьора, защото благодарение на нея разбрахме, че продължителното му отлежаване е ключово за добрия резултат", разказва Драгомир.

Така се ражда Hinaпskа Jujube Liqueur. Процесът по направата му е доста времеемък: отделят се само най-качествените плодове, изсушават се по естествен начин и от тях се извлича екстракт, което само по себе си отнема около шест месеца. След това екстрактът отлежава още поне шест месеца в бъчва от български дъб, купажира се и прекарва още време в бутилка, преди да излезе на пазара. "Първата партида ни отне около година и 2 - 3 месеца, втората - година и половина. Сега сме в процес на направа на третата, която може и повече да отнеме, защото колкото повече лежи ликьорът, толкова по-добър става. При нас тенденцията е не да става по-бързо производството, а по-бавно заради качеството", споделя Драгомир. А за самото качество говори фактът, че за четирите си години на пазара напитката печели и няколко отличия от конкурси, включително международни като Concours Mondial de Bruxelles, International Wine and Spirit Competition- London и San Francisco World Spirits Competition. Най-прясната награда пък е от конкурса за иновация в рамките на Винария 2024.

Производството е съвсем бутиково и за него си партнират с дестилерия "Исперих", като технологията е изцяло на собствениците на бранда, както и суровините и материалите. "Правим около 1000 бутилки от ликьора, малко повече от водката. Важни за нас са високото качество и уникалността на продукта, а не количеството. Ликьорът е много чист, съвсем натурален и е плод на изцяло ръчен труд", казва Драгомир Драганов. Ръчно се поставят и етикетите, както и затварянето на бутилките.

Той описва ликьора като много сложна и комплексна напитка, многопластова и наситена, Цветът му е интензивен - златистокафяв оттенък с медни отблясъци. В аромата се открояват подправки и канела, цитрусови и дъбови аромати, както и нотки на коняк и нотки на карамел, получени от продължителното отлежаване в български дъбови бурета. Вкусът пък е плътен и тежък, усещат се сладост, подправки, карамел и препечени тонове като кафе.

Начините за консумация на ликьора се оказват повече от подозираното. "Може да се пие и преди храна, но основната идея е да се пие след - като диджестив, като помага на храносмилането. Много си подхожда например със зрели сирена. Но пък има хора, които го предпочитат с торта или сладолед", споделя собственикът на Hinaпска.