Съвсем скоро, между 7 и 10 ноември, ще се състои поредното издание на СИХРЕ, международното изложение за хотелско, ресторантско, кетъринг и СПА оборудване, което вече 18 години е централното събитие в ХоРеКа сектора. На него се излага най-модерното оборудване, високи технологии, интегрирани решения и дизайнерски концепции за ресторанти, хотели и СПА центрове. СИХРЕ се организира от Интер Експо Център и Националната Асоциация Хотел Ресторант Кафетерия (ХоРеКа) и ще се проведе успоредно с изложбите Месомания, Светът на млякото, Булпек, Салон на виното, Интерфуд и Дринк, както и с кулинарния форум GastronomiX PRO. Срещнахме се с председателя на Асоциацията Георги Георгиев, съсобственик на фирма "Томеко" да разкаже повече за събитието.
-
снимка:
Какво ново да очакваме?
Преди всичко бързам да кажа, че за последна година то ще бъде през ноември. В новия му формат ще се проведе в края на януари 2020-а.
Основната причина е, че октомври, ноември и декември са много натоварен период за всички и изложители, и посетители. Отделянето на ресурс да си на изложение е доста тежко в най-активния ти сезон. Освен това съвпада с най-голямото изложение в света - HOST в Милано, което се провежда през октомври на всеки две години. Така на практика няма време новините, които целият бранш представя на HOST Милано, да стигнат до нас.
Местейки се три месеца след HOST Милано, ще можем да покажем всичко ново тук. Освен смяната на датите, правим Сихре и двугодишен. Така няма да съвпада със Sirha в Лион и ще може да си направим националните финали за Bocuse D’Or. |
При досегашния формат, вече седем години, бяхме заедно с хранителните изложения, за да привлечем повече посетители. Но накрая напълнихме всички зали и в последните години много фирми от бранша нямаше къде да влязат. С две думи, сега ще видим Сихре в познатия стар формат, а през 2020 ще сме вече самостоятелни. Така фирмите ще могат да си вземат каквато искат квадратура. Към темата гастро и ресторант оборудване, добавяме още една - за хотел, фитнес и спа.
До момента форматът беше посещаван и от доста крайни потребители, а ние сме изцяло бизнес ту бизнес бранш. |
Догодина Томеко става на 20 години. Какво се промени в този период в бранша?
Браншът претърпя сериозно развитие. Това стана най-вече заради влизането ни на пазара на ЕС. Това повлия страшно много, веднага се усети, достъпът до всички европейски продукти стана безпроблемен. Да си спомним как само до преди десет години почти нямаше прясна бурата на пазара!
Възможността да се пътува веднага се отрази позитивно. Когато клиентът обикаля и вижда неща, той продължава да ги търси и тук. И ресторантът трябва да му ги предложи.
Спомням си как преди 16-17 години за първи път се опитвахме да представим уредите за су-вид. Не знаехме как да го маркетираме, с какъв термин, така че да ни разберат. И не ни разбираха. Дойде италиански готвач за няколко демонстрационни готвения, бяхме на Сихре, на Месомания, къде ли не - и пак не ни разбираха! А в момента няма готвач, който да не знае какво е су-вид.
Промени се драматично и динамиката на пазара на работна ръка. Общият пазар на ЕС освен многото плюсове, донесе и минуси. Липсват кадри и това е общоевропейски проблем. Временната заетост не решава проблема на бранша. При нас има изтичане на работна ръка, защото навън се предлагат по-добри условия, очевидно. Може би едно възможно решение е по-либерално отваряне на пазара към хора извън ЕС. |
Какви са основните тенденции, които наблюдавате в бизнеса за ресторантьорско оборудване?
Странно, но до голяма степен те са свързани с това, за което си говорихме току-що. Все повече ще се търсят уреди, които да харчат по-малко енергия, да заемат по-малко място, да зависят по-малко от оператора. На оперативно ниво в България не ни достигат кадри, няма хора, затова ще се иска уредът да може да пресъздаде творението на главния готвач с минимална човешка намеса. Все повече клиенти ще разбират колко важна е технологията.
Готвачът се отвори, стана по-смел, виждам все повече експериментатори и днес е абсолютно равен на европейските си колеги. |
Но на Bocuse D’Or това не се усети...
Няма значение. Ние все още нямаме традициите на дългосрочните тренировки, както и фирми, които да спонсорират тези обучения и тренинги. Не се инвестира, но и това ще стане.
Сервизът, обаче, е голям проблем. Вероятно част от него има обяснение с народопсихологията - просто нежелание да поднасяш.
Няма и традиция в тази професия. Няма хора, които да й се посветят, всички пребивават временно. Може би някакви промени трябва да започнат още от ТОХ-овете. |
Все пак, задължително трябва да кажа, че съм оптимист. Баничарите вече си купуват конвектомати без да се налага да ги убеждаваме. Това не е ли оптимистично?