Марийе Вогелзанг се определя като дизайнер на храненето, а не дизайнер на храната, защото смята природата за достатъчно перфектно оформяща. Холандката има мисия: да отвори очите на креативните индустрии, че храната е най-ценният материал, с който може да работиш. Причината е проста – тя винаги е фактор в живота на човечеството, а проблемът с липсите й на определени места и свръхконсумацията на други може да се ограничи именно чрез иновативното мислене.

Ако това ви звучи твърде сладникаво или като концепция без реално съдържание, нека да обясним по-подробно.

През 2000 г. Марийе завършва Дизайнерската академия в Айндховен, където кандидатства заради желанието си да се премести от малкия си роден град. Не си я представяйте като отличничката на курса. Няколко пъти е била пред прекъсване, а идеите й са срещали неразбиране. Преди сегашната си работа тя е била чистачка на тоалетни, служител нощна смяна във фабрика и в агенция за запознанства. През 1998 г. създава първия си проект – храна, изцяло в бял цвят, по време на погребална церемония. Започва практиката си в Ротердам, но след като пространството, което превръща едновременно в студио и в ресторант, отеснява, се мести в Амстердам.

Но каква е разликата между дизайнер на храненето и дизайнер на храната? Дизайнерът на храненето се фокусира върху психологията на процеса, произхода на храната, как тя достига до потребителите и как те я осмислят. Тя изследва връзката между различните компоненти в рамките на едно ястие, значението на атмосферата на локацията, в която се храним, какви реакции имаме на определен вкус или ухание. Създава преживяване, което е плод на културни и психологически фактори. И иска да ни припомни да оценяваме малките детайли във време, което ни кара да сме все по-бързащи.

"Храната е съставката, от която хората винаги ще се нуждаят. Тя се саморазгражда, но и изгражда отношения между хората и съвсем реално влиза в телата им. Последното е интересно, тъй като твориш нещо, което става съвсем директно става част от публиката ти." Тя разграничава уменията си от тези на кулинарите. Макар и да работи заедно с готвачи, тя не се занимава с приготвянето на храната и съвсем не смята, че създаването й е приоритет само на ресторантите – затова в проектите й са ангажирани и самите производители.

Идеите на Марийе винаги гравитират около осем ключови думи: обоняние, природа, култура, общество, техника, психология, наука, действие. Тя е убедена, че ако дизайнерското мислене се намеси в индустрията, неработещите методи ще отстъпят място на креативни подходи. "Работя с фермери, с майки, които искат децата им да развият усет към качествената храна, с болници, които искат да предлагат по-добро меню." Подбира клиентите си - веднъж е отказала да работи с цигарена компания.

За Марийе дизайнерите за пръв път могат да са част от хранителната верига и да допринесат за разрешаване на проблемите в нея, като например наличието на чиста вода, неизползваната храна, по-лесният достъп до годната такава, осведомеността на хранителните компании и правителствените органи по наболелите въпроси. Докато гладът в определени части от света е все още неразрешим казус, над 30% от произведената храна отива на боклука. "За пръв път живеем във време, в което такава част от нея остава неупотребена. На фона на излишъка толкова много хора са забравили да готвят, забравили са какво е качествена храна. От друга страна, виждаш толкова много бедни, които оцеляват с отпадъци."

Какво е решението? В Рио де Жанейро Марийе събира част от неграмотното население и го учи да чете с букви, направени от шоколад (препратка към Бразилия като родината на шоколада).

Също като културата на храненето, така и грамотността е нещо, което няма как да оставиш: винаги ще можеш да четеш, ако се научиш. Това показва, че храната и образованието са взаимно свързани.

В Будапеща тя създава проект, който цели интеграция на ромското население. В него ромски жени сервират храна, свързана с определен личен спомен, на хора, които не знаят за произхода на готвачката и могат да видят само ръцете й. Двете групи после се запознават, без да знаят кой лично е приготвил ястието. Резултатът е бил мигновен диалог, с 5% разочаровани от истината за произхода на жените.

Какво е бъдещето на храната? Този въпрос тя поставя в Ротердам, когато организира Future Food House – пространство, в което събира кулинари и дизайнери на храна, за да експериментират върху рецепти и потенциални бъдещи тенденции – например навлизането на насекомите в масовата кухня като източник на протеин и хамбургери от месо на животни, родени инвитро.
Марийе е и автор на книгата Eat Love, в която излага чрез мисли и илюстрации всичките си идеи. "Радвам се, че това, по което работя, не се задържа във времето и не допринасям към поредния излишък. В крайна сметка аз просто проектирам изпражнения."

Повече на marijevogelzang.nl