Топлият контраалт на Камелия Тодорова, изправена в средата на градината, набира сила и като разбудени от него във въздуха излитат стотици пеперуди. Техните големи кадифени крила в дълбоки цветове безшумно трептят във въздуха с носталгия за южния въздух на Африка, в който са родени и приспани.

Пеперуди на радостта. Христина Ванчева е сценографът на магическото видение, с което едно така банално нещо като градинско парти за откриване на ресторант в Несебър се превръща преди години в преживяване, което още се помни.
Оттогава тя е натрупала дълъг списък от материализирани мечти - свои и чужди. Една от тях е рожден ден във вид на пикник с коне за клиент на нейната агенция за организиране на събития. (Един от гостите отказва да язди кон и Христина го качва на файтон - "Човек трябва да е готов за всякакви обрати".) Друг сбъднат сън - продуцирането на хита на дует "Каризма" "Минаваш през мен".

Ако има нещо, което е искала и още не е осъществила, то е да стане пилот. През 1990-те обаче в авиацията не приемали жени. Затова пък всичко, което прави оттогава, е висш пилотаж. Завършила е българска филология и философия в СУ "Свети Климент Охридски", а по-късно и правния факултет. Обича пътешествията, обиколила е света. Хоби са й ездата и гмуркането – и в океаните, и в предизвикателствата на живота. От 2008 г. е управляващ съдружник на рекламна агенция ATeam.
Жена, която очевидно не обича да ограничава въображението с - а, напротив, е превърнала в професия да извлича максималното от него - е особено любопитна цел на кулинарно воайорство. В нейните действия винаги има мисъл, сюжет, център.

Сега, в края на есента, това е завръщането. Моментът, когато е най-интересно да се събереш с приятели и да научиш кой къде е бил и какво е преживял.

Като жена с енергия и способности Христина Ванчева естествено се вижда като домакин на своята идеална вечеря. Този път сцена ще е новият й дом - пространство на синергии и мечти, както тя самата обяснява, създадено в стара кооперация в центъра на София.

В него няма прегради (в смисъл стени и врати), само един кухненски остров, в който първо ще посрещне гостите. Храненето и приготвянето на храна за приятели е съпреживяване на вечерта, не просто вечеря, затова тя не си представя посрещане в стилистиката "добре дошли", масата е подредена, следва поетапно сервиране на 5-степенно меню. "Обикновено се размечтаваме какво искаме да си сготвим. И докато готвим, си говорим. Всеки от нас е номад-пътешественик и ще има много за разказване - една от приятелките ми беше в Тайланд, на друг му предстоеше сърф училище в Мароко."

Менюто - то е нещо като довиждане на лятото. "Есента се усеща въпреки приказните багри, които ни подарява, и за да прогоним носталгичния повей, ще започнем с нещо лятно – скариди, леко задушени с масло, с малко чесън, малко соев сос и пресен магданоз за свежест." Ще ги комбинира с "червено вино за скариди". Това е прозвището, което тя и приятелите й са дали  на Chateau d'Etroyes (Шато д"Етроа). "Леко вино, подходящо за всякакъв вид ястия. С рубинен цвят и букет от аромати на черни и червени горски плодове".

"Преди около пет години традиция от френската провинция превърна в мода сервирането на прясна риба с летни зелени подправки и естествено охладено в избата червено вино." В това я е посветила приятелката й Жули (Юлия Николова), която се занимава с внос на бутикови вина от различни региони на Франция.

Като следващо блюдо Христина, Жули и останалите ще приготвят прясна спаначена салата, овкусена със зехтин и балсамов оцет и поднесена с френско сирене Shaurse (Шаурс). То е от региона на Шампан. "Mеко e, не е мазно и не е с натрапчив аромат, има три пласта с елегантен преход от вкусовите параметри на бри, до деликатна вътрешна ядка." Може да се комбинира с "бялото вино за есента". Така Христина нарича Les Champs Martin (Ле Шан Мартен). Плътно вино, създаващо усещане за ефирност и мекота. "Цветът му е златист, вкусът – наситен и интензивен, а ароматът е на бели цветя, преплетен с дъх на препечена ванилия."

И новото жилище на Христина е цялото в бяло. С акценти в цветовете на капучино с канела, яркозелена китайска блатна трева и с един декадентски щрих - огледала със златисти рамки с орнаменти. Коренно различно е от предишния й апартамент, издържан в пъстър марокански стил.

"Основното меню ще бъде телешко бонфиле - средно запечено (за да запази деликатна сърцевина) на скара със златиста коричка. Бих го нарязала на фини ленти. Може би дори не бих предложила гарнитура, защото ще развали вкуса". Ще го комбинира с Chateauneuf du Pape ("Шатоньоф дю пап") на Corton Andre ("Кортон Андре") – вино, което и мъжете, и жените от компанията й харесват. "Направено от 13 вида грозде, има наситен рубинено-гранатен цвят и букет от аромати."

"И докато отпиваме, се смеем и си подаряваме красиви изживявания, продължава да си представя Христина Ванчева. Приятелите ми, седем-осем души, са съвършена комбинация от хора с разнороден бизнес, прецизно подбрани през годините. Осъществили са амбициите си, но не в такава степен, че да спрат да мечтаят. Не почитат крайните форми на кариеризъм и снобизъм, с отворени възприятия са за всичко красиво. Научили са се да изпитват наслада от мига. Умеят да разказват и слушат."

Около 22 ч е. Идва моментът всички да се преместят от кухненския остров с високите столове към меката мебел до френски прозорец с изглед към разкошен вътрешен двор с липи и кестени. На този етап приятелите вече могат да бъдат гости в традиционния смисъл на думата. Христина е приготвила десерта от сутринта. Чийз кейк: "За да не изпаднем в есенна депресия." С минимално тънко тесто и извара с плодове. "Чийз кейкът от извара и стафиди с много тънък пласт тесто от картофено брашно е закуската на моето детство в Полша." Ще го поднесе с изстуден чай от канела (за тези, които не искат повече алкохол) и Cremant de Bourgogne ("Креман де Бургон"), "една от любимите напитки на Жан Пол Готие. Шампанизирано вино, създадено по традиционния метод, използван за производство на световноизвестните марки шампанско. Преди да го отвори, ще го остави за малко в камерата. Така действа, както италианското лимончело – тонизиращо и освежаващо." За тези, които биха искали в ефирната есенна вечер да помечтаят за следващата пролет, има и трето предложение - любимото й шампанско Моет&Chandon, нейното "предчувствие за пролет."

Защото едно от най-красивите неща на това, че лятото си отива, е, че то неизбежно ще настъпи пак.