"Все пак най-странното трябва да е било суров маймунски мозък. В една от провинциите на Индия", казва Теодор Попов и се усмихва. Вече е прехвърлил няколко също толкова екстравагантни ястия, които е опитвал  - гърмящи змии от Тексас, скакалци, алигатори, както и едни особено смрадливи кюфтенца във Филипините, направени от изгнили в пясъка дребни рибки, в търсене на най-впечатляващото.

Ведър и със спретната външност, добре прикриваща авантюристичния му гастрономически дух, той не смръщва нос при спомените си. Всъщност казва, че почти винаги е оставал доволен от опитаното.
Кулинарното любопитство е, ако не изискване, то поне предимство за начина на живот, който води. Всяка седмица се озовава в различна точка на планетата, като посетените от него държави, разпръснати из петте континента, отдавна вече са прехвърлили 40 на брой. Не се задържа дълго на едно място - вече е живял в шест страни, ако броим и България. И цялото това шеметно обикаляне на света е заради виното. Теодор Попов вече десета година е част от E. & J. Gallo - най-голямата семейна винена компания в Щатите и основен износител на калифорнийски вина в света.

Като регионален директор за Източна Европа, а отскоро и за Скандинавия, той се грижи стотиците различни марки на Gallo да достигат и радват ценителите на виното в общо 13 държави. Сред тях е и България. Засега само формално - все още няма планове за директна дистрибуция, макар етикети на винарната да могат да бъдат намерени понякога в магазините на METRO. Неотдавна Теодор все пак е решил да изпревари събитията и да се завърне да работи от София - след четири години, прекарани във Варшава.

Любопитната предистория на неговия десетгодишен успех с виното е, че той попада в голямата калифорнийска компания, общо взето, случайно.

"Тогава тъкмо бях получил MBA степен в САЩ и смятах да се насоча към фармацевтичната индустрия. А от вина разбирах, колкото и средностатистическия българин, т. е. прекрасно се ориентирах сред домашните им разновидности, и толкова", разказва той. Едно спонтанно интервю (и само пет дни отпуснато време за размисъл) обаче са достатъчни за възникването на взаимна симпатия между него и компанията.

А вкусът към виното идва с работата. В буквалния смисъл - "през годините преминах през хиляди обучения, дегустации, курсове за сомелиери като WSCT (Wine and Spirit Certified Taster) - те са задължителни за сътрудниците на Gallo. И да не ти харесва отначало, небцето се развива и в един момент се научаваш да цениш вкуса. Пък и виното си е вино - накрая най-важното е да ти доставя удоволствие".

Това по-непринудено отношение към напитката според Теодор е и една от причините за големия успех на американската компания в Европа. "През годините чрез правилен маркетинг, правилно подбрани марки и ценово позициониране те успяха да разчупят начина, по който хората възприемат виното. Не е фатално, ако не разбираш от вина, няма нужда и да се придържаш към закостенели практики като неприемане на червено вино с риба например".

Самият Теодор също не е привърженик на подобни стриктни ограничения, макар да вижда логиката в тях. "В същото време обаче комбинацията между пино ноар например и пържола от бира тон на грил е превъзходна - няма бяло вино, което да е по-подходящо в този случай", смята той. По думите му успешното съчетаване на вино с храна се основава не толкова на конкретния вид месо, колкото на "теглото" на цялото ястие - дали е по-тежко или по-леко, с какъв сос е поднесено, какви подправки има.

Неговият безспорен фаворит е пино ноарът. Сред белите вина изборът му обикновено пада на совиньон блан, предимно от места като Калифорния и Нова Зеландия. Въобще Новият свят, изглежда, най-често се озовава в чашата му. "Все пак човек трябва да е наясно какво правят конкурентите", звучи първоначалният отговор. Наред с "опознаването на съперниците чрез консумация" Теодор обаче признава, че след толкова години е свикнал с вкуса на този тип вина и европейските сортове понякога му се струват направо особени.

Което не означава, че не ги следи отблизо - "дори, когато отивам на ресторант, не мога да се въздържа да не прегледам винената листа - любопитно ми е какви вина има, какви са им цените", казва Теодор. Също така пазарува предимно сам, защото малцина издържат неговите продължителни разходки из алкохолните секции, които между другото далеч невинаги завършват с покупки.

И на фона на цялата тази преокупация с вино, любимото питие на Теодор се оказва... уиски. Особено нежно отношение има към сингъл малц, което за него е разпускащо питие, идеално за след вечеря с приятели или още по-добре - по време на игра на карти със същите тези приятели. Самата вечеря, и по-точно нейният конкретен състав, не е от толкова голямо значение за него, колкото компанията. Но не защото няма отношение към храната, а, напротив, защото отношението му към нея - във всичките й разновидности и вкусове - е твърде положително, обяснява той и веднага след това се описва като искрен почитател на вкусното.

А невинаги е било така - първият му гастрономически спомен всъщност е бил отрицателен. "В детската градина в Киев, където съм роден, мразех цвекло и борш, защото ги даваха всеки божи ден. После ми трябваха години, за да ги преоткрия наново". След като най-накрая оставя злоядите години зад гърба си, връщане назад вече няма. Ярките кулинарни преживявания (в които той най-често е консуматор, а не готвач) следват едно след друго и вече са се натрупали в такова голямо количество, че Теодор искрено се затруднява да избере най-запомнящото се сред тях. Затова пък, когато най-накрая се сеща, те са цели две.

"Веднъж с приятели попаднахме на един див плаж в Акапулко, Мексико, и седнахме под едно дървено навесче да пием бира. Когато дойде време за вечеря, момчетата от заведението ни предложиха да останем, а като ги питахме какво именно могат да ни предложат, те просто извадиха чифт въдици. С голям ентусиазъм се включихме и ние в риболова и накрая ядохме невероятна прясна океанска риба на грил."

Преди много години опитва и невероятни "нелегални лангусти" в Куба. По една или друга причина тогава те били забранени за лов, но неговите местни познати решили да нарушат табуто в името на хубавата вечеря. Която в крайна сметка се принудили да ядат в двор, скрити зад една къща. "Но си заслужаваше."

Класически руски пелмени 800 г смесена кайма от свинско и говеждо, 700 г брашно, 3 големи луковици, 2 яйца, сол, пипер и подправки на вкус. Тестото се замесва от брашното, яйцата и малко подсолена топла вода, докато престане да залепва. Оставя се "да си почине" за малко под кърпа. Междувременно към каймата се добавят смляният лук и подправките. Тестото се разделя на порции, всяка една се разточва на много тънък слой върху набрашнена повърхност. С чаша се изрязват кръгчета, в центъра на всяко от които се слага по лъжица кайма. Кръгчетата се прегъват на две, за да заприличат на полумесеци, след което двата края се долепват един до друг. Готовите пелмени се слагат във вряща подсолена вода за няколко минути - докато не изплуват на повърхността. Според Теодор най-добре е да се поднесат със сметана, много оцет и черен пипер. Както и с изстудена водка. Водка: Руските Parliament или "Юрий Долгорукий" Аспержи със сос "Холандез" 900 г аспержи, 4 жълтъка, 2 с. л. лимонов сок, 226 г масло на кубчета, черен пипер, сол и малко бял пипер Аспержите се очистват от по-грубите кори в долната им част и, завързани на снопче, се сваряват за кратко във висока и тясна тенджера, като се следи да не се разварят. Изваждат се и се оцеждат. Жълтъците се разбиват в малка тенджера над тих огън за около 5 минути, докато се превърнат в еднородна маса. Добавя се маслото кубче по кубче, като се разбърква непрекъснато. Накрая се добавят подправките и лимоновият сок. Аспержите се сервират, полети със соса и с малко настъргани бадеми отгоре. Вино: Калифорнийските Barefoot Pinot Grigio или MacMurray Ranch Pinot Gris