Първият му спомен са лозята. Първият образ и усетен вкус са чепката грозде и гроздовият сок.

"Роден съм насред лозя - почти буквално, и израснах сред тях. Спомням си разходките сред тях с баща ми и дядо ми. Това е естествената ми среда. Като бях малък, си представях, че светът е едно голямо лозе..." Става дума за лозята в Либурн, винената столица на Северен Жиронд, в Померол и Сент Емилион… Човекът, израстнал сред тях, е Мишел Ролан - едно от най-влиятелните имена във виното, обявен за консултант номер едно в света с клиенти в 17 държави, обвиняван, че е загърбил традициите в името на масовия вкус, и толкова могъщ, че е познат и като "глобализаторът и предател на най-благородната течност, превръщайки я в следващия артикул в супермаркета"...

Срещаме се естествено в изба и до лозе - "Телиш", близо до Хасково. Слънцето пече, щурците свирят, и като че ли това го връща в детството и идиличните спомени за летните вечери и събраното семейство около масата:
"Тогава си стояхме много вкъщи, почти не излизахме по ресторанти. Винаги имахме гости, бяхме много гостоприемно семейство. Ами представете си френската провинция отпреди петдесет години, беше толкова различно от днес. И баба ми, и майка ми бяха превъзходни готвачки. Често на масата имахме coq au vin. Само че кокошките бяха домашни, това е напълно забравен вкус. Все пак ястието, което винаги ще свързвам с детството и което до ден днешен готвим в семейството ми, е lamproie.

Прави се от змиорка, праз и вино. Рибата може да бъде заменена и от заек. Много типично ястие за Бордо. Виното беше наше, разбира се. Ядяхме и много манатарки, зайци. Така или иначе винаги имахме храна - семпла и вкусна. Май и досега е така в семейството ми."

Изборът на професия е най-естественото нещо, случило се в живота на мосю Ролан. "Виното е нещо като моя родина..." Много внимава да не се превърне във винен досадник (дефиниция: човек, който превръща веселото пийване в скучна дегустация) или във винен сноб (дефиниция за винен сноб: човек, който първо поглежда етикета и после отпива виното).

"Дори аз, като професионалист, ако го погледна, ще е заради дизайна - много е важно бутилката да има един добър етикет. Странно е да го каже човек като мен, но виното, както и толкова други неща, е въпрос на контекст, на настроение, на компания, на момент..."

А в неговия случай те непрекъснато се менят. Само в конкретната седмица преди два дни обядва в Италия, предишния ден вечеря в Копенхаген, същата вечер ще опита българска кухня, на следващия ден лети за Франция, където ще остане само до уикенда.

"Затова и никога не съм робувал на правила. Нямам принципи, в които да се ограничавам и за които да съм дал обет да не престъпвам. Виждате ли, в днешно време това е важно. Аз пътувам постоянно. На практика прекарвам само половината година във Франция. Непрекъснато срещам различни хора, а всички те имат свои вкусове и принципи. Така че аз отдавна съм си взел решението да не спазвам свои правила, а да се съобразявам с тези на хората. По същия начин възпитах и двете си дъщери."

Мястото освен Франция, разбира се, където винаги отива с много топли чувства и където се чувства като у дома, е Аржентина. Тя е втората му родина, спечелила го с величествена природа, свобода, мащаб, размах, независимо дали си в Патагония или Буенос Айрес. "Там се чувствам винаги добре. Поначало не съм градски човек. Вярно, човек няма как да не обича Париж, Рим, Лондон или Ню Йорк, но все пак предпочитам уединените места сред природата."

Последното най-интересно място, което е посетил, е Санкт Петербург. Там е за втори път, първият е бил преди десет години. "Изумително място. Бях в Ермитажа и през цялото време си мислех колко глупав съм да стоя в този чуден град само два дни, а не поне седмица."

Най-обичаното изкуство за Мишел Ролан са картините. Няма специална колекция от картини ("но пък за сметка на това каква колекция от вина имам!").

"Обичам изложбите и обикновено първото нещо, от което се интересувам, когато пътувам към някоя страна, е какви са те. Най-близки са ми импресионистите. Някои казват, че били наивни. Не знам, не съм критик, но аз намирам у тях простота и искреност. Много честно изкуство!"

Другата му слабост е, или по-скоро са били, филмите. Нищо не е пропуснал от големите имена на "новата вълна". Днес няма време за кино, гледа филмите в... самолета.

Как би изглеждала последната му вечеря? "О, не, не ме карайте да мисля за това, аз обичам живота! Дори не ми се иска да размишлявам върху този въпрос. Все пак никога не бих отказал едно добро печено телешко бонфиле. В Бордо го правим алангле, крехко и сочно, и слагаме в огъня лозови пръчки. Ароматът е неповторим! Казваме му сарно. Прибавете към това и бутилка хубаво вино, и приятни разговори. C’est ca! А ако случайно се случи да съм насаме със себе си, бих си пуснал джаз... С Елла мога да си прекарам часове!"