Шест поколения преди Енрике Комас първият от семейство Бакарди - дон Факундо, създава дестилерията за ром в Сантяго де Куба. Това става през 1862 г. Сто години по-късно, през 1960 г., старата фабрика е закрита и производството на огнената тръстикова напитка се премества в Мексико и Пуерто Рико. И семейството, производители на прочутия ром, стават жители на света. Днес Енрике Комас чете Хемингуей и се надява някой ден да влезе лично в почутите хавански кръчми La Floridita, където писателят пиел мохито, и Bodeguita del Medio, прославила се със своето дайкири. Още повече че именно ромът Bacardi e в основата на този коктейл, а и изобщо на модерната коктейла култура в света.

Младият Бакарди вече девет години и половина е глобален бранд мениджър на рома, дестилиран и патентован от неговия прапрапрадядо преди век и половина. Че ще продължи семейната традиция, никой не е имал съмнение. Енрике Комас обаче съжалява, че не е имал склонност към науката - иска му се да можеше собственоръчно да създава рома, носещ фамилното му име - точно както е правил баща му.

Израснал в Испания, с майка англичанка, младият Бакарди вече двайсет години живее в Лондон. И когато говори английски, е с излъчване на чист британец, а щом отвори уста на испански, човек се чуди дали е "латино" или испанец. Пълният миш-маш от традиции и култури при Енрике естествено се отразява в предпочитанията му за питиета и храна.

В дома британската традиционна пуйка за Коледа се редува с традиционното кубинско печено прасенце на фурна: "Онова, което се нарича "мохо" (няма нищо общо с мохито), с марината от горчив портокал, лук, чесън, малко ром - прасенцето се маринова, шпикова се и след като се изпече цяло, се сервира с бял ориз, черен боб и пържени банани. Обожавам това кубинско ядене."
 
От друга страна, Енрике Комас Бакарди се идентифицира с богатата испанска гастрономическа традиция и винаги търси онези семейни ресторантчета, скрити из малки улички на южните испански градове, в които приготвят невероятни яхнии, паеля, печени риби, морски продукти и всякакви тапас.

За  жител на Лондон, при това роден и израснал в Испания, е истинска рядкост, че не пие бира, а към виното посяга рядко. "Обичам ром, пия понякога вермут, а и други твърди алкохолни напитки." Ромът според Енрике има предимството пред повечето други високоалкохолни питиета, че предлага невероятно разнообразие. Сред палитрата от сладки, сухи, съвсем леки и деликатни или изключително интензивни и характерни ромове всеки може да открие своя.

Той самият обича деликатен ром, много свеж, с цветисти и цитрусови акценти и го пие само с лед или on the rocks. Доста хора обаче харесват дървесината в отлежалия ром, която придава нотки на карамел, тютюн, шоколад и подправки. Вкусният тръстиков дестилат Енрике Комас използва разбира се и в кухнята, където обича да импровизира. "За мен ромът е много сговорчива съставка, но има някои железни правила: когато правя сос за барбекю, винаги използвам тъмен отлежал ром, защото нотките от дървесината в него превъзходно се комбинират със скарата. А за десерти, където традиционно се използва ром, например плодова салата или плодов пай, е по-подходящ лек и деликатен ром. Същото се отнася и за къри с плодове например или някакво месо с плодов сос."

Постоянно странстващ по света във връзка с работата си и страстен ценител на добрата храна, Енрике Комас търси местните вкусове и продукти навсякъде: в Скандинавия, в Мексико, в Индия... Ако трябва да приготви вечеря за приятели обаче, тя ще е смесица от кухните на Испания и Южна Америка:

Аперитив
Класически коктейл Dry Martini

Предястие
Андалуско гаспачо
Историята на готварството разказва, че тази популярна студена супа се е зародила в древни времена като лятна храна на работниците по лозята, градините с портокали, маслиновите горички и житните ниви. Това освежаващо селско ястие първоначално се е състояло от сух хляб, чесън, зехтин, сол и оцет, а след откривателското пътешествие на Колумб към списъка със съставки били добавени доматите и чушките. Дали доматите да са нарязани на кубчета или пасирани, дали супата да се гарнира с яйце и прочие важни въпроси са предмет на оживени спорове.
Продукти за 6 порции: 1/2 кг хлебни трохи; 1,5 кг зрели домати; 125 мл зехтин; 3 скилидки чесън; 1/2 кг чушки; 300 г накълцан лук; 4 чушки (нарязани на малки парченца); 1,5 л студена вода; оцет и сол на вкус
Хлябът се навлажнява, за да омекне. В по-голям съд се слагат доматите, нарязани на парченца, заедно с две чушки, чесъна, хляба, зехтина, оцет и сол. Разбиват се с пасатор, до получаване на хомогенна кремообразна смес. След това сместа се прекарва през цедка и постепенно се добавя вода. Поднася се в купички, а отделно се предлагат накълцан лук, нарязани съвсем ситно чушки, краставици и домати, които се добавят според личните предпочитания. В някои случаи за гарнитура се сервира и твърдо сварено яйце, нарязано на ситно.

Основно ястие
Печено прасенце по кубински
1 цяло прасе около 7-9 кг; горчиви портокали за голяма чаша сок; 50 мл ром Bacardi Superior; 4-5 глави чесън; 3-4 глави лук; смесени ароматни треви (магданоз, мащерка, дафинов лист и др.) или само риган; черен пипер; карамфил; сол; зехтин или разтопено масло
Изчистеното и готово прасенце се измива със студена вода. От всички съставки се приготвя паста, с която прасенцето се натърква много богато отвътре и отвън. Така мариновано се оставя да престои цяло денонощие в хладилника. Преди печене се "изкъпва" с още портокалов сок и се намазва с мазнината. После се покрива с алуминиево фолио и се слага в гореща фурна, загрята до 325°С. Пече се три часа като 3-4 пъти се полива със сока от тавата. Фолиото се маха и се пече още около 30 минути, като се полива често със сока, докато се получи златиста хрупкава коричка. Прасенцето е изпечено добре, когато при бодване с върха на малък нож, сокът е бистър. Прасенцето се изважда върху топло плато и се оставя за около 15 минути на стайна температура, преди да се сервира.

Гарнитура
Бял ориз с черен боб (Arroz Congrí)
¼ чаша зехтин; 2 чаши ситно нарязан лук; 1 чаша зелени чушки нарязани на жулиени; ½ чаша червени чушки нарязани на жулиени; 2 чаени лъжички смачкан чесън; 2 чаши дългозърнест ориз; 4 чаши сварен черен боб; 1 чаена лъжичка кимион; 2 чаши вода; 1 дафинов лист; сол на вкус
В дълбок съд се загрява зехтинът и в него се запържват лукът, чушките и чесънът около 5 минути. После се добавят останалите съставки и се подправя на вкус. Оризът се оставя да се поизсуши, после се добавя водата и се захлупва. Когато кипне, се намалява и се оставя на среден огън за 25-30 минути. Отдръпва се от огъня, без съдът да се отваря още 15 минути. По желание отначало към запръжката може да се добавят и бекон нарязан на тънки ивици.

Към печеното прасенце по кубински с арос конгри препоръчваме:
Prunotto Bric turot, реколта 1999, Италия, Пиемонте, Alba DOCG - Cheers
Barolo Tennuta Carretta, DOCG, реколта 2003, Италия - Casavino
Ca'Bianca Barolo DOCG, реколта 2004, Италия - Casavino

За десерта от шоколадов и лимонов сладолед г-н Комас Бакарди препоръчва:
8-годишен ром Bacardi