Бизнес: Капитал • Кариери • Бизнес • Регал • Одит
IT: Digitalk
На английски: Kapital Insights
Няма да е преувеличено ако кажа, че австрийското изложение Vie Vinum е най-добре замисленото и изпълнено от винените салони, на които аз съм била. Не само заради атмосферата (знаeте, че навсякъде тя е приповдигната и силно пропита от винени изпарения), но заради изборът на място, заради перфектната организация, заради хората, заради вината... Давам си сметка, че звучи доста патетично, само че когато минеш през 15 щанда и нито едно вино не те разочарова, започваш да се оглеждаш подозрително и да си задаваш въпроса "дали аз не съм във форма?". Истината е далеч по-тривиална, но и радостна - вината наистина са много добри. Е, поне повечето.
Неотдавна попаднах в новичък хотел в Боровец и се зачетох, то се знае, в българското меню на ресторанта. Само месата бяха написани на български! Иначе рецептите до една бяха от типа "телешко бонфиле с тапенаде, гретен Дофен, сос Жу и рататуй". Повтарям, става дума за българското меню. Кого се опитват да впечатлят? На всичкото отгоре там дори един обикновен ориз не успяваха да приготвят вкусно. Това е най-драматичното, но в случая темата е друга.
Опитайте да си отговорите на въпроса кога и как се е появил интересът ви към виното. Наистина има много пътища, които водят към него, но е странно това, че почти всички са случайни. Малко са онези (някои потомствени винари например), които с чиста съвест ще кажат, че им е било писано да се занимават с него.
Темата на брой 104 на "Бакхус" наистина ме накара да се замисля върху някои неща. Не бих искала да изпадам в сладникави откровения от типа на "срещите ми с новото поколение български винари ми дадоха силни надежди за бъдещето на нашето вино" и тем подобни. Според мен българското вино така или иначе си има бъдеще, а причината да ви покажем точно тези момчета е, че вярваме в тяхната ключова роля за това бъдеще. Причината да подхвана това обръщение по-скоро бе фактът, че за пръв път изпитах към тях лека завист. Благородна, разбира се!
Любопитният читател вероятно знае повече или по-малко за токайското вино - за това, че Токай е област в Унгария и че само тя има права върху името; за благородната плесен (botrytis cinerea), която оформя още по-благородния му характер; за кехлибарения цвят, уникалната сладост и т.н. Темата днес обаче не е за спецификата на самото вино, нито пък за "обезглавяването" в преносен смисъл - тогава, когато сте злоупотребили с него и се чудите на сутринта къде е брадвата. Темата е за токайското и за ролята му в историите на 18 век. Истории, в които въображение и реалност се преплитат.
Приключи поредната "Винария". След преосмислянето на многобройните впечатления от нея, които в края на краищата май не бяха толкова многобройни, нито нови, е време и за споделянето им. Накратко ще ви запозная с личните си впечатления от едно от събитията в т. нар. делова програма на изложението. Отварям скоба: успоредната/делова програма трябва сериозно да се модернизира със събития за потребителите като дегустации, семинари, вечери и т.н. Кръглата маса за българското земеделие и усвояването на средствата от европейските фондове е нещо прекрасно, но е необходимо да се дискутира и общува активно и с потребителя.
В рубриката "Дегустации" списание "Бакхус" вече 9 години публикува своите оценки и анотации на вината, които са актуални на нашия пазар. Всеки месец екипът ни подбира по-интересните предложения на рафта, заедно с онези, които всеки производител или вносител е пожелал да прати за дегустация на адреса на редакцията, където нашите консултанти ги опитат "на сляпо". Целта ни е да сме максимално полезни, да следим колкото се може по-отблизо пулса на пазара и да сме близо до вас. Принципите на нашите дегустации са следните: