Бизнес: Капитал • Кариери • Бизнес • Регал • Одит
IT: Digitalk
На английски: Kapital Insights
Пет менюта на шеф Димитър Клаклов, с които двама души могат да вечерят славно за 12-15 лв.
Любопитните истории на няколко бедняшки храни, които покориха света
Два месеца в Тбилиси в очакване на международния пробив на грузинската кухня
Как да накараме детето да яде зеленчуци? Правилният отговор гласи: като не го караме, а просто ги поставим пред него.
На този съдбовен въпрос търсят отговор в блога на британския "Обзървър"
Идеята на еволюцията е всяко създание да пасва на мястото, в което живее. Ако не се вписва, променя условията на живот в заобикалящата го среда. Това е по-редкият случай. Обичайният процес е промяна на самите организми, бавно и за неизвестен, но огромен брой поколения. Ако българската баница беше жива твар, попаднала в столицата на Каталуния, щяха да са й необходими поне няколко хиляди години, за да се превърне в очарователните закуски, които се предлагат в привляклата вниманието ми пекарна в Барселона. Радостно е, че храната се развива много по-бързо от евразийските популации на синигерите например
Welcome to The Fith Food Avenue, пише на голяма табела в един от централните търговски центрове на Банкок. Градът, който от 10 години насам е сред моите топ три кулинарнит места в света, се е завъртял в нова посока: комбо, джъмбо и етно.
Обичам да чета от прекалено малка. На седем години вече хвърлях по едно око на забранената за мен секция за възрастни в библиотеката и един ден попаднах на книга с доста странно име. Занесох я на единия от братята си: "Виж какво смешно заглавие - "Куо вадис..."
Немската столица може да се похвали с богатата си улична култура – по тротоари и площади се общува, свири, пее, рецитира, рисува. Дори през зимата. И разбира се, хапва се, и то добре. Местата за "улична храна" или imbiss-ите в Берлин са толкова нагъсто, че конкуренцията закономерно е създала високо качество.
"Микла" на последния етаж на хотел "Мармара", в момента е абсолютният фаворит на ценителите на добрите ресторанти в Истанбул. Два мои опита да го посетя се осуетяват заради променено работно време, и когато най-накрая успявам да вляза през вратата му, трябва да призная, че съм леко раздразнена.
Наскоро имах възможността да посетя два от най-емблематичните ресторанти в Ню Йорк - Peter Luger Steak House и Per Se. Двата са коренно различни по концепция и история, но все пак имат нещо общо.
Идеята за конкурса "Българско вино на годината" отлежаваше в главите ни поне толкова години, колкото са необходими на едно класно бордо да покаже потенциала си. Иначе казано, още от създаването на списание "Бакхус" преди близо 10 години имахме желание да организираме конкурс, който да отличи най-добрите и качествени български вина.
На последния етаж на жилищната сграда "Мисир" на "Истиклал", 360 Градуса е от около две години най-обсъжданото заведение на Истанбул. Държи го южноафриканец – Майк Норман, който освен собственик, е и шеф-готвач. Кухнята е с претенции: ястията варират между модернизирана версия на турските традиционни, до препрочитане на източни рецепти: японски суши, поредица тайландски храни и някои индийски. Но най-забележителната страна на мястото е архитектурата му – както вътрешната, така и екстериорът. Построено на възвишение, то дава панорамна гледка над града, а изгледът към входа на Златния рог е през кръстовете на църквата "Свети Антоний".
Истанбул през декември (2008) е като София през май (2008). Градът трепти от светлина, като че целият наситен с бликовете на вълните, разплисквани от преминаващите през пролива кораби. Температурата е 17 по Целзий, а топлият въздух, както всеки знае от дете, е отличен проводник на миризми.В случая с Истанбул – преди всичко на море и на храна.
След като 25 години тихичко работи като библиотекар, Лин Уестли стана само за седмица една от най-цитираните жени в американския и австралийския печат. Причината е колекцията й със странни имена на ресторанти.
Посредственото вино е като посредствения човек. Няма значение дали е добро или лошо, защото по-скоро е нито едното, нито другото. Белег на тази посредственост е липсата на характер и ярко открояващи се особености. Винаги е по-лесно да кажем какви качества му липсват, отколкото да опишем онези, които с трудност едва различаваме.
На въпроса кое вино бихте взели на самотен остров, повечето виноценители ще отговорят вероятно "бутилка бургундско". И това е така, не само защото доброто бургундско е изключително (то си е), или защото има феноменален вкус (какъвто има), а защото бургундското като никое друго вино по света е наситено с емоция и интрига. Едва ли е достатъчно едно пътуване до френската област, за да бъдат разбрани вината, но и няколко дни стигат, за да се усети тяхната мистерия. Под мистерия нямам предвид само цената им. И все пак какво прави тези вина толкова скъпи?