Камелия, 52 г., безработна

Това е от хладилника на племенничките ми в тяхната квартира. Няма ги и аз се грижа всичко да е наред. Поливам цветята, наглеждам, проветрявам. Едната е на работа в чужбина за лятото, другата е на гости – пак в чужбина. При тях е много уютно, широко. Имат спалня, хол, кухня, всекидневна, широко легло, голям гардероб. И дрехите им са хубави и обувките - маркови, и козметиката - скъпа. Понякога пробвам роклите, разхождам се из стаите на високи токчета, парфюмирам се, слагам си червило, големи обици... Детинско е, знам. После връщам всичко по местата, минавам с прахосмукачката, с кърпата за последно, заключвам два пъти и се прибирам у нас.

 

 
Мариан, 43 г., актьор

"Здравей, красавице! Ало, ало, чуваш ли ме? Ало, ало, какво, ало?"(говори по телефона и затваря) Добре, аз съм в КАТ, което, трябва ли да обяснявам, си е вид мъчение. Чаках на една опашка, после на друга опашка, след това, на третата, пред мен се вмъкна един дебел чичо с две дебели лели, които се оказват некви на тази зад гишето и отиде... час, час и нещо - жега, пот и мирис. Сега са в обедна почивка, в принудителна съм и аз. След малко ще се редя пак. После трябва да отида до нас, след това съм на запис, след това ще отида при приятелката ми. Но нещо не мога да се свържа с нея.