Само преди пет години тук все още беше проблем да се разбереш за каквото и да било с когото и да било на английски. От безизходица, докато живеех тук, научих ресторантски тайландски.

Сега менютата навсякъде, където ходят туристи, съдържат подробни обяснения за чужденци. Но комерсиализацията не свършва дотук – във food courts, заведенията за бързо (и качествено!) хранене, които са институция в Банкок, настъпват някои драматични промени.

Едната е техническа: концепцията на тези места е, че си купуваш "купони" за колкото пари прецениш (срещу четири евро на човек можеш да се натъпчеш като прасе), и с тях обикаляш една дълга редица щандове. Всеки от тях готви малобройни, но обикновеноотлични ястия, и ти си избираш, което си харесаш. Плащаш не в пари, а с купони.

Ако ти остане нещо от тях, можеш до края на деня да ги върнеш и да си прибереш остатъка от парите.

Сега обаче, купоните се подменят от електронна карта. Два варианта: или предварително си я зареждаш с пари, и после ако ти остане нещо – осребряваш, или на нея ти се трупа изяденото, и накрая плащаш.

Но това нововъведение е маловажно в сравнение с другото – food courts се опитват да станат луксозни и модерни. На Пето авеню, в МВК, например, има джаз на живо!?! Представяте ли си мащаба на кича да сърбаш tom yam kung, докато слушаш Нина Симоне? Това е като да си поръчаш пастет от гъши дроб с арманяк, докато си на мач. Не защото едното е изискано, а другото не е, а защото са явления от различни светове.

Тайландските щандове в нормалните food courts изглеждат горе-долу като тези на улицата. Например този за патешка супа е две варени патици висят окачени за гърлата, до тях – планинка оризови нудли и парчета дроб, казан супа и решетеста лъжица. Може и да е грозно на пръв поглед, но е автентично и уникално вкусно. Освен това защо трябва навсякъде всичко да е еднакво?

Сега някаква нова естетика, - на преден план са чинии, които аз сметнах, че съдържат пластмасови образци на храната, докато не забелязах, че това е истинска храна, лъщяща от прозрачното фолио, с което е завита. Все едно, не ми е ясно как успяват да ги залепят за чиниите така, че да издържат изправени почти вертикално. Комбо сет – получаваш всичко наведнъж, голямо, лакирано, и... нетайландско. А и много по-скъпо – близо три пъти в сравнение със стария тип food courts.

Друго нововъведение е "Мюсюлманската тайландска кухня", а също, в същия този food court, италианска, гръцка, японска, индийска. Преди китайска, корейска, японска, тайландска и виетнамска се смесваха органично, без плакати, и едва ли някой смяташе, че трябва да ги разграничава.

Нищо чудно, че по масите на "Пето авеню" не видях нито един тайландец, само чужденци.

Засега "Пето авеню" държи палмата по новаторство. Обаче "Емпориум" например – един от най-луксозните молове на Банкок, който дълго време нямаше съперници по разточителство – се е почувствал длъжен да отговори на тенденцията. Явно. Защото с изненада открих по стените на неговия food court ... бутафорни етажерки с бутафорни книги! А масите отделени с големи фотографии на римска скулптура. (Между другото, етажерките настрани, най-добрата патешка супа е там!)

Модернизирането на тайландските кулинарни традиции и ресторантска естетика е в ход. Макар за мен това да е по-скоро ужасна новина, мога да си представя, че има хора, за които не е така. Какво точно ще се случва, предстои да разбера през тази седмица, от насрочени интервюта в няколко от топ-ресторантите на града.