По "Истиклал", пешеходната улица със стария трамвай, в 11 часа вече има тълпа, а ресторантите, които на брой са колкото и магазините, се приготвят за поредни ден на усилено, ентусиазирано ядене. На витрината на една от сладкарниците са направили любимата ми пирамида – от баклава с шам-фъстък, на 8-9 етажа. Един от хората зад щанда е специално отговорен периодично да гребе с лопатка меда от тавата, и да го излива отгоре. В резултат на това пирамидата е като жива-  по нея непрекъснато ту тук, ту там падат гъсти капки от соса.
Заведенията за "бързо хранене" по това време са в своя пик – тавите с всички ястия за деня са пълни до горе и димящи, от тях се носи миризма, на която човек трябва да има синозит, за да устои.
Забелязвам обаче една тревожна промяна – изчезнали са продавачите на симит, които преди сновяха навсякъде из града, в това число и тук, с кръгли тави върху главите си, преливащи от гевреци. Вместо тях са се появили някакви нови сергийки на колелца, които явно са централно раздадени, защото всичките са еднакви, имитират стила на стария трамвай, и са номерирани. Няма лошо, защото изглеждат добре и може би са по-чисти. Ама още една трошица от стария Истанбул си е отишла.
Особено тук, на "Истиклал", който напоследък се е превърнал в нещо като витрина на града за пред туристите. Тази зона е може би най-"европейската" част на Истанбул – по централната и страничните й улици са съсредоточени поредица християнски църкви – от "Свети Антоний" до Арменската, а също и огромно количество постройки с европейска архитектура. Преди пет-шест години поразително много от тях бяха изоставени – човек можеше да види това ясно по изкъртените прозорци. Сега нещата изглеждат доста различно и като че градът изживява някакъв ренесанс. На много хора може би ще им хареса така повече, въпреки че на мен ми липсва драматичния декаданс, който според мен е най-привлекателният сред многото чарове на Истанбул.
Около "Истиклал" са някои от най-интересните, модерни ресторанти и барове, и днес го претърсвам за новини, а също и за да видя как се развиват някои от любимите ми места. Основните ми цели са "360 градуса" на южноафриканеца Майк Норман, един ресторант за анадолска кухня в подножието на кулата "Галата", и довечера - "Микла" на хълма Пера. Повече за тях – в следващия блог.
Ако докато четете това, ви се е приходи до Истанбул – не се колебайте. Прогнозата за времето до края на седмицата е слънчево, плюс 17 градуса по Целзий.