Независимо че биографиите ни са толкова различни, всички почитатели на виното си приличаме по това, че сме стигнали до тук благодарение на нещо друго, случайно, неочаквано или дори изненадващо. Това друго може да бъде работата, някой приятел, амбицията ни, свободното време, гаджето, случаен купон, роднина, забравена бутилка в самолета, стихотворение от Омар Хаям, повишение на заплатата и какво ли още не. Обичам историите, които всеки разказва за своето начало с виното - човек може да чуе невероятни неща.  Ако заобичаме виното след като сме го открили, тогава то започва да се възприема по един нов и особен начин, а именно като произведение на изкуството. Вече се стремим към него не заради друго, а само заради удоволствието. Когато го опитваме така, то вече е самоцел и предмет на особено естетическо съзерцание. Това означава, че зад интереса ни към него няма други мотиви освен удоволствието от самото вино, разбирано като творба, зад която стои определен майстор. (Тук има съществени разлики с произведенията на т.нар. изящни изкуства, но това е друга тема.) Да се гледа на виното по този начин обаче се случва сравнително рядко и тази естетическа нагласа е запазена за хората, които наистина го обичат и са готови да му се посветят. В тази връзка е учудващо колко много различни отношения може да има към виното и как въпреки това, тяхното многообразие може да се сведе до две основни нагласи. Едната от тях е тази - виното да се разглежда и възприема като цел.
Ако това е единият тип отношение, което освен това се среща сравнително рядко и е малко абстрактно, то какво може да се каже за другото? Нагласата, която повечето хора споделят, свежда виното до средство. Тук то се възприема и употребява не заради самото себе си, а заради нещо друго. То служи на някаква цел.  Не е трудно да си представим някои примери: за един производител или търговец виното често е само средство за препитание и печалба. За един сноб - средство да изпъкне в обществото. За един пияница - средство да се напие. Примерите могат да се множат до безкрай. Характерното за тази нагласа е, че когато хората я споделят, те всъщност не обичат виното, а само го използват, за да могат посредством него да достигнат до други неща, които обичат.
Оптимистичното по отношение на двете нагласи е, че все пак те могат да се съчетаят по различно време и при различни обстоятелства. Така един и същ човек, може да използва виното като средство в един случай, но в друг да гледа на него като на цел. По същия начин и търговецът на картини (или вино) може да съчетава меркантилната с естетическата нагласа. За технолозите в още по-голяма степен тази смяна на нагласи е изключително важна. Как иначе бихме говорили за тях като за автори на произведения на изкуството, ако те гледаха на виното само като на средство за постигането на цели каквито са месечната заплата или награда от "Винария"?