Наскоро с един мой приятел, който е и винопроизводител, обсъждахме тъкмо темата за оценяването на виното. Спорът ни се въртеше около разпространеното схващане, че виното е крайно субективна материя. Една теза, зад която се скриват не един и двама винени критици, без да си дават сметка колко повърхностна всъщност е тя. Оттам обаче разговорът ни се пренесе върху един по-глобален човешки казус - критик или създател? Защото това е първата дилема, пред която човек се изправя, щом започне да се занимава с нещо наистина професионално. Дали да коментирам, или да се опитам да го сътворя?
Общоприетото мнение е, че критикът върви по пътя на по-малкото съпротивление, че това е по-леката задача. Аз си мисля, че повечето хора приемат по презумпция, че са създадени, за да творят и затова с лека (и задължително критична!) ръка влизат без да искат в ролята на коментатори. Определено да създаваш е по-мъчно, по-благородно и по-достойно. Но опитът показва, че и критик не може да стане всеки. Да не говоря пък колко е ветровито на мястото на коментатора... В случая - на вино.
Работата на добрия критик преди всичко започва от истинското преклонение пред труда на твореца. Затова в заключение само ще кажа, че много бих искала да съм на мястото на всеки един от винарите, представени в този брой, но... аз просто избрах другия път.  Дано да е за добро.