1 chast Пирдоп, Джун Йошида, Рене Йошида, Рене и Джун Йошида, Еленската базилика, пирдопски тутманик, кмет Пирдоп, рецепта тутманик

Пирдопски тутманик

Рецептата

подготовка мин Печене мин

Около кило брашно и сол на вкус се замесват с хладка вода, около половин литър. Месите нежно, докато спре да лепне. Ако трябва, добавяйте брашно, но по малко, за да контролирате процеса. Оставяте тестото да почине за 20 минути, докато стане меко. През това време разтопете масло и свинска мас и добавете олио на равни части. Всичката мазнина трябва да е към 250 мл. Натрошете сирене. Ние ползвахме 400 г. Тестото разделете на топчета (10 на брой) и оставете да си помисли още 20 минути. Намазнете дъното на тавата и вземете първото топче. Потопете го в мазнината без да го мачкате излишно и разтеглете на фина кора. Теглете като за мекици. Поставяте в тавата, издърпвате хубаво краищата и поръсвате със сирене и заатар. Така до последното топче. Подвивате хубаво всички кори, за да може последната да е опасала всичките и да не стърчи нищо и нежно го повдигате целия тутманик и го удряте в тавата, за да хване въздух. Правите кладенче в средата и наливате останалата мазнина. Печете на 180 градуса с вентилатор около час. Оставяте да почине и хващате краищата и ги събирате към средата. Не се реже. Само го късате. Успех и да ви е сладко!

Съставки

ОЛИО - 80ГР.

СВИНСКА МАС - 80гр.

Брашно - 1кг.

Сол - 1 ч.л.

Сирене - 400гр.

МАСЛО - 80гр.

Еленската базилика

кликнете, за да видите

Църквата “Св. Успение Богородично”

начално училище “Тодор Влайков”

Пирдоп

част 1

В търсене на пирдопски тутманик, Еленската базилика и какво още да видите в града

Уикенд в

Пирдоп

Пирдоп се намира на час път от София с кола. От столицата до него се стига по подбалканския път - пълен със зеленина и стари гори, само красота подминаваш. Тъкмо да си съберем ченетата от гледки и вече бяхме пристигнали. Първата ни среща беше с кмета на града, г-н Ангел Геров (виж карето). Веднага ни подлепна с всякакви нечувани от нас думи, факти и кулинарни шашми. То не беше "измездряне" (почистването на месото от кокалите), рецепти за курбан чорба от цялата страна, че и за наложения тутманик ни разказа, който всъщност беше и първата местна кулинария, която щяхме да изучим. "Средногорието е изключително богат район с много красива природа и исторически ценности, традиции, които се опазват, и не на последно място и прекрасни хора!", обясняваше той и продължаваше: "Средна гора не е стръмна. По-разлята и по-залесена е. По-лесна е за преходи. Освен това в нея има и повече хижи. Пирдоп е единственият град в България, от чийто център - където се намираме в момента - в рамките на един час може да се озовете в Средна гора и Стара планина. Средна гора е отгоре, Стара планина отдолу. Това е нещото, което го няма на друго място в България. Нашият регион е затворен от четири страни и климатът тук е прекрасен. Нито имаме страшно студени зими, нито имаме страшно големи жеги през лятото. И нещото, с което сме благословени - имаме вода. Водохващанията ни са в Стара планина, предимно от местността Въртопа Антонско." Градът се гордее и със своите величествените секвои. Деветте канадски дървета, засадени през 1930 г. на гара Пирдоп, пред НУ "Тодор Влайков", в двора на църквата "Свето Успение Богородично" и частни дворове, са гигантските природни забележителности тук. Познати още като “мамонтови дървета”, сега техният брой е значително увеличен и може да вдигнете поглед с възглас “уау” навсякъде. Хубаво ни вървеше разговорът до момента, в който ни закъркориха стомасите. Та, минахме за по една чорба в ресторант "Орехите" и след като усетихме, че силата е отново на наша страна, тръгнахме да опознаем града, за да го обикнем. Пирдоп има спокойствието и безвремието на малкия град. Накъдето погледнеш, си обграден с природа и то каква! Въздухът е свеж и чист, ама и него забравяш да го дишаш заради всичката красота около теб. Градът се намира между Стара планина и Средна гора, известна като Задбалканска котловина, и в него живеят около 8 хиляди жители. Множеството археологически паметници в района му показват, че той е бил населен от най-дълбока древност – нещо, което си струва да се разучи. Така и правим.

Пристигане в Пирдоп

олко е хубаво да откриеш нещо толкова емоционално и различно и място, което не си и предполагал, че може да те трогне на много нива! Точно това направиха с нас град Пирдоп и село Душанци. Посрещнаха ни като любими свои, разкриха ни се бързо, нахраниха ни обилно и ни извадиха сърцата с памук, природа, сладка храна и приказки. Но да не слагаме тигана, преди да сме хванали рибата, а да разкажем как започна всичко от самото му начало. Един чуден ден получихме покана от "Бакхус" и местната община да отидем в региона, да научим три рецепти и покрай тях да разгледаме и да споделим нашите преживявания. Веднага се съгласихме да го направим с две ръце и сърце, защото смятаме, че е важно да се показват подобни места - места със скрит потенциал, в които може да се влюбиш лесно. За нас в това начинание имаше още повече чар, защото това не са от онези "модерни дестинации", които посещават всички, и тук всичко все още е някак по-истинско и запазено. Важно е и защото в тях има едни прекрасни човеци, които могат да ви предадат безценни знания, а вие да им върнете с внимание и да ги развеселите с компанията си, защото хората с хора живеят. Специално благодарим на Мариaна, секретар на община Пирдоп и според нас е сърцето на този проект. Та, така тръгнахме към Пирдоп и село Душанци в търсене на три автентични за региона рецепти.

Рене и Джун Йошида тръгват на кулинарно пътешествие до малко познатия град Пирдоп и живописните му околности, за да се запознаят с неговите кулинарни традиции, богата история и възможностите му за почивка и разходка, само на час от София.

Храна, гора и история с Рене и Джун

Тук ще откриете прохлада под сянката на вековни дървета, ще се насладите на звуците на птиците, уединение и хубава музика сред цветната градина и артистичния декор, изцяло създаден от палети.

Къща за гости "Горски път"

Място за спане

"Механа Върбите"

Място за хранене

От чистия въздух и от търчане по поляните ни се събуди един апетит и точно навреме, защото ни извикаха да издърпаме един наложен тутманик и да изядем вече готовия, който ни чакаше обратно в града в ресторант "Върбите". Споделяме го, защото храната ни се видя доста вкусна и миришеше вкусно. Имат и чудни ракийки. Така стигнахме и до първата кулинарна среща в нашето пирдопско приключение. Развълнувахме се не само заради рецептата, но и защото се запознахме с Любка и Мая, които освен че бяха сготвили пирдопски тутманик, от който ти се завива свят, бяха абсолютно разкошни домакини. Бъбриви като ручейчета, шарени като лятна градина, грижовни като майчина милувка. Радост за окото и душата. Веднага сглобихме едно печиво заедно и седнахме да пробваме техния, който беше вече изпечен. Такова нещо няма! Хрупкаво отдолу и отгоре, и сочно и блажно по средата. Ползват масло, олио и много ясно свинска мас. За последното, който знае, знае. Ето какво ни споделиха двете за тутманика, детството, свекървата и не само: "Когато бях малка, нямаше детски градини, и мен и братовчедка ми, с която сме набори, ни гледаше баба - разказваше ни Мая Панайотова. Тя беше дребничка жена, с малки ръчички и безкрайно добричка. Освен това готвеше много вкусно. В къщата всичко блестеше от чистота и белота. Много обичахме да топим в запръжката, която трябваше да прави, понякога втори път. Обичах да я гледам как прави тутманик. Тестото го замесваше в нощите. Връзваше си на главата кърпа, обезателно с престилка. Тутманика приготвяше по някакъв повод. Семейството не беше богато и продуктите се пестяха. Това, което си спомням, е, че винаги казваше, че питките трябва да са нечетен брой. След това и майка ми ми повтаряше това. Така и не разбрах защо нечетен брой..." За тутманика каза Любка Ценова: "Меси се с любов и се яде с кеф. И с мътеница - това е айрян по пирдопски. Аз съм израсла на село. Тутманика го научих от свекърва ми. Казах й в началото, че няма да мога, но тя ми казваше: "Като го сбъркаш, хвърляй в кофата и започвай отначало!" Уникалното на този тутманик е, че не се ползват набухватели, дърпат се корите и се налагат една върху друга. Слага се само сирене. Няма нищо общо с онзи тутманик като питка, който всички знаем. И както Любка каза - задължително се яде с мътеница. Това е водата, която се отделя при биенето на маслото. Споделяме рецептата, ама най-добре да си отидете при Любка и Мая и да ги помолите да ви научат, защото сме чували приказката "Око да види, ръка да пипне". И още от Мая: "Да месиш с лекота, да не го мачкаш много, че ще му разработиш много глутена!" Ако никак ви няма по месене и печене, не всичко е загубено, приятели. Всяка година в Пирдоп имат конкурс за най-добър тутманик. Той обикновено се провежда в края на юли на Еленската базилика, когато е и празникът на града, и там ще можете да се запознаете и с дамите, и с техните кулинарни шедьоври. Кеф ти въздух, кеф ти песен, кеф ти и животът да е лесен! Много яко беше, че с тези прекрасни дами приключи този ден. Честно казано, вече бяхме изтощени от разходки, гледки и най-вече от емоции, защото всичко и всеки, който срещнахме по пътя, успя да стигне до нас и да ни развълнува душичките, а както е казал народът: "Всичко с мярка" и затова се понесохме към заслужената ни почивка. Познайте дали не сънувахме тутманик?

Пирдопският тутманик

Interactively myocardinate cross-unit web services before go forward core competencies. Dramatically deliver superior results through world-class value. Objectively simplify wireless initiatives and unique infrastructures. Intrinsicly revolutionize functional mindshare with stand-alone processes. Conveniently optimize cutting-edge infrastructures before prospective portals. Phosfluorescently reinvent cost effective value before mission-critical intellectual capital. Authoritatively seize extensible platforms with collaborative "outside the box" thinking. Interactively myocardinate cross-unit web services before go forward core competencies. Dramatically deliver superior results through world-class value. Objectively simplify wireless initiatives and unique infrastructures. Intrinsicly revolutionize functional mindshare with stand-alone processes. Conveniently optimize cutting-edge infrastructures before prospective portals. Phosfluorescently reinvent cost effective value before mission-critical intellectual capital. Authoritatively seize extensible platforms with collaborative "outside the box" thinking.

На първо място всеки трябва да си обича родното място;

Град Пирдоп има своя голям принос в историята на България;

Изповедникът на Васил Левски, преди да бъде обесен, е от Пирдоп и се казва поп Тодор Митов;

В Придоп имаме изградена църква за 40 дни с уникален иконостас на Дебърската школа;

Градът е медната столица на България

неща за Пирдоп от кмета на града г-н Ангел Геров:

Ако пък все още си търсиш партито, трябва да знаеш, че всяка година през лятото тук си организират диджей забава. Миналата година на гости е бил DJ Mascota. Младите се събират, веселят се, въобще прекарват си чудно време на открито. Tова лято през месец юни гостуват Silver Ivanov, DJ Burlak, DimoBG, а през август плейърите ще върти DJ Diass. Следете ги, хората не се шегуват.

03/03

Видео

Нарича се Еленска, защото е строена от елините (древните гърци) и защото се нарича Св. Илия, а в този район формата на името е диалектна и е Елия. Има легенда, която разказва, че в деня на храмовия празник на църквата от гората слизал елен, който е бил пренасян в жертва. При разкопки са открити множество кости и рога на елен", обясняваше ни историкът. Базиликата се намира на лесно достъпно и величествено приказно място, само на 2 километра от града. Челадинки на корем. Където и да се обърнеш, е пълно с гъби. Можеш да си вземеш децата и да ги оставиш да търчат по поляните, докато си спомняш времето преди тях.

02/03

Та, чудно ни беше да се разхождаме в тази спокойна идилия, но пекна едно слънце и на нас след толкова месеци на дъжд и вятър ни се видя разумно да запалим колата и да отидем в гората малко на сянка и прохлад, където се намира и Еленската базилика. Ние знаехме само, че тя построена през втората половина на 4 век, затова и питахме за още Иванов. "Базиликата е религиозно съоръжение. Някога в Античността или по-скоро в Древна Гърция в нея е седял базилесът (началникът на града), но с времето и идването на християнството тези административни сгради се превръщат в религиозни учреждения. Вероятно на мястото й е имало тракийско оброчище. В самата базилика са се извършвали кръщения, т.е. покръстване на местното население в християнството.

01/03

06/06

05/06

04/06

Така от мяу на мяу стигнахме до неповторимия иконостас и невероятните дърворезби. Наистина се виждаше, че са правени от големи майстори, но понеже сме много голи по темата, само ще споделим, че дъхът ни секна от гледката. Излязохме, повъртяхме се още малко из градината, поговорихме си още малко с отчето и попадията и на изпроводяк той ни изпрати с негова лична поезия (линк), а тя - със съвет на мъж никога да нямаме вяра. Казахме по едно "Амин" и продължихме нататък.

След даване на разрешението църквата е построена за 40 дни и е въведена във действие на 19 октомври 1819 г., а изографисването й продължава до 1836 г. Иконостасът е изработен от дебърски майстори и е от орехово дърво. Направата му отнела две години, а прекарването от Дебър до Пирдоп станало във винени бъчви, където е сглобен на място". Слушахме и докато внимавахме в историята, като леко чужди все още на мястото, една бяла котка се засука в краката ни и ни покани да влезем в църквата. Хора, котката се казва Лора Стаматис и краде кренвирши от чантите на възрастните дами. Сигурни сме, че и да не сте възрастна дама и вашите ще налази. Поддава се много на ласки.

03/06

"След Еленската базилика църквата "Св. Успение Богородично" е най-старият паметник от Възрожденската епоха, строена през 1819 г. - така започва разказа си той – за да се случи това, група местни епитропи заминават за Цариград, за да поискат ферман за възстановяване на стария храм, който бил изгорял в пожар. След като го вземат, тръгват да го благославят с местните османски власти и заминават за Видин, където се забавят към пет месеца. В това време в Пирдоп се подготвят със строителни материали, които успяват да скрият от местното мюсюлманско население с насип.

Видео

02/06

Докато вървяхме леко опиянени, се озовахме в църквата "Св. Успение Богородично". Посрещна ни отец Недко Бръмбаров. Посмяхме се малко и много завидяхме за името, много ясно. Изключително красиво място с прекрасна сграда и добре гледана градина. Веднага ти става едно тихо отвътре. Седиш и се чудиш как е възможно всичкото това нещо да е изградено само за 40 дни. Пред църквата ни очаква Иван Иванов - историк, който се оказа ходещ учебник, но от по-интересните. Той е човекът, с когото прекарахме голяма част от деня си, за да ни разказва любопитните факти за най-важните места на града.

01/06

02/02

Накрая, на 15 септември 1934 г., училището отваря врати. Любопитно е, че още тогава се нарича училище-паметник на загиналите и там са поставени четири мраморни плочи с имената на над 200 души, загинали в трите войни". И така разбрахме, че се намирахме пред единственото училище паметник в страната, че си и функционира. Имат си го. Там си е и местните си се гордеят с него, защото е хубаво човек да си ляга чист, спокоен и с гордост в сърцето. Няма как! Важни са си тези работи.

И ей го на, началното училище "Тодор Влайков". Историкът Иванов беше още с нас, затова и успяхме да разберем най-важното от него: "Училището е построено на мястото, където на 21 декември 1877 г. са посрещнати руските войски. За да се изгради сградата, половината от необходимите средства за нея, е трябвало да бъдат осигурени от общината, която нямала такава възможност. Така че започва събирането на дарения - от 1916 до 1923 година.

01/02

Начало

Част 1

Част 2

Част 3

Фотограф Вера Гоцева

идея и реализация

Шеф готвачи и ресторантьори, Бакхус посланици и заслужили дейци в борбата за кулинарно просветление. Разпознаваема и колоритна двойка в живота и зад печката. В блога си Funkooks споделят авторски и други рецепти и кулинарни съвети, препоръчват места за хранене и барове. Двамата са собственици на мястото за хранене Pop Up Chicken, като освен за него разработват менюта за ресторанти.

Рене и Джун Йошида

Кои са Рене и Джун?

Специален проект за Пирдоп

Проектът е в партньорство с

Фотограф Вера Гоцева

идея и реализация

Проектът е в партньорство с

Специален проект за община Пирдоп