Тероар и вино
Има две важни неща, които трябва да се знаят за виното в Австрия. Първо, това е страната, променила най-радикално винарския си сектор към по-добро през последните 15-20 години и второ, Австрия е преди всичко родина на бели вина. Съотношението между белите и червените вина е 80 към 20, като червените се произвеждат предимно в областта Бургенланд (Burgenland), до границата с Унгария, която е и една от най-топлите части в страната. Цялото винопроизводство е съсредоточено в източната част, където Алпите преминават в хълмист и по-равнинен релеф.
Почвите тук са изключително разнообразни - от пясъчни до глинени, като се премине през льосови и гнайсови, а това предопределя и разнообразието на сортове и стилове вина. Сортът с най-голямо значение за австрийското винарство е грюнер велтлинер (1/3 от общата площ на лозята). Вината от него са леки и свежи, с нюанси на подправки, а в районите на Камптал (Kamptal) и Вахау (Wachau) те дори достигат мощта на ризлинга. Във Вахау Камптал и Кремщал (Kremstal) ризлингът достига много добра зрялост.
Освен че нерядко алкохолният градус достига 13,5° и дори 14°, благодарение на топлия климат, тези вина се отличават и с невероятен баланс, придаден от чудесния вулканичен тероар. Областта с най-хладен климат е Щирия (Steiermark) и там се правят вина от по-ароматни бели сортове, като пино блан, велшризлинг, шардоне (което тук наричат морилон), мускателер, траминер и чудесния совиньон. При червените вина, след известен период на предпочитания към каберне совиньона австрийските винари се обръщат все повече към местните сортове като блауфренкиш, сен лоран и цвайгелт (кръстоска на първите два), но се срещат също пино ноар и блауер португизер.
Основните винарски области в Австрия са четири:
Долна Австрия (Niederösterreich)
Във Вахау се намират едни от най-малките лозя в страната, но затова пък тук се правят най-добрите бели вина. Преобладават сортовете грюнер велтлинер и ризлинг, но се срещат още нойбургер, совиньон и мюлер-тургау. По склоновете на тясната долина на Дунав могат да се намерят най-завършените ризлинги. Освен че нерядко алкохолният градус достига 13,5° и дори 14° благодарение на топлия климат, тези вина се отличават и с невероятен баланс, придаден от чудесния вулканичен тероар. Според много специалисти Вахау е един от трите най-добри тероара в света за ризлинг заедно с Елзас във Франция и Мозел в Германия. Вахау поддържа собствена система на класификация на вината, с три степени на качество.
С Щайнфедер (Steinfeder), (името идва от растение, което се среща в лозята), се обозначават най-простите и леки вина с нисък алкохолен процент (до 11°), които се пият съвсем млади. Следващата степен е Федершпил (Federspiel), като името произлиза от способ в дресировката на соколи за лов, чрез който соколът се примамва обратно към ръкавицата. Тези вина са с по-плътен вкус и имат 12° алкохол. Третият и най-висок клас е Смарагд (Smaragd), кръстен на малките смарагдово-зелени гущерчета, които се припичат насред лозята през лятото. Техният алкохол е над 12° и са с най-голям потенциал за отлежаване.
Бургенланд (Burgenland)
Най-топлата област в Австрия, където освен бели вина се правят и червени.
Климатът в Нойсидлерзее-Хюгеланд (Neusiedlersee-Hügelland) е много подходящ за ботритизирани вина от сортовете вайсбургундер (пино блан), велшризлинг и рулендер (пино гри). Особено известно е Ausbruch виното от историческия град Руст.
Щирия (Steiermark)
Областта, разположена южно от Алпите и до границата със Словения, е разделена на три отделни района - южен, югоизточен и западен. Най-добрите вина от Щирия се правят в южната част и са също толкова ценени, колкото и престижните от Вахау, но стилът им е различен. Лозята тук са разположени по стръмни склонове и само най-ниските парцели достигат до пълна зрялост. Затова и като цяло вината от южна Щирия са с по-висока киселинност.
Виена (Wien)
Австрийската столица е заобиколена от 700 ха лозя и почти цялото количество вино се консумира тук. Винарските селища край Виена, като Grinzing, Nussdorf, Neustift, Stammersdorf предлагат леки бели вина, които се пият през първата им година. Те обаче не бива да се подценяват, тъй като в най-добрите тероари като Nussberg и Bisamberg са с изключително високо качество. Най-популярният сорт край Виена е грюнер велтлинер, но се правят и отлични вина от ризлинг и пино блан. Голямата част от вината, които се пият в така наречените Heurigen (хойриген) представляват купажи от различни сортове (Gemishter Satz).
Класификация
Вземайки си поука от грешките в миналото, Австрия се е сдобила с може би най-стриктното европейско законодателство в областта на виното и върху етикетите на тези вина трябва задължително да има някои означения. Когато се изписва сорт, той трябва да представлява най-малко 85 % от виното. Отделните качествени категории са почти идентични с тези в Германия и започват от Tafelwein (трапезно вино) и Landwein (регионално вино). Качествените вина се разделят на две категории - Всички качествени вина (Qualitätswein ) се подлагат на химически анализ и дегустация, като получават специален номер (Prüfnummer). Това означение гарантира, че виното отговаря на изискванията за захарно съдържание на гроздовата мъст. В категорията Qualitätswein, вината са класирани както следва (във възходящ ред по съдържание на захар): Kabinett, Spätlese, Auslese, Eiswein, Beerenauslese, Ausbruch, Trockenbeerenauslese.
Означението на остатъчната захар е също задължително: trocken - до 9г/л, halb-trocken - до 12 г/л, halbsüß или lieblich - до 45 г/л, süß - над 45 г/л. Произходът на вината се означава при всички Qualitätswein, като може да се отнася до една от 16-те винарски области (weinbaugebiete), до някое населено място или точно определен лозов масив. Изписването на произхода обаче означава, че виното идва 100 % от там. Ако върху етикета се изписва реколтата, то поне 85% от виното трябва да е от посочената година.
По-важни производители:
Franz Xaver Pichler, Franz Pager, Franz Hirtzberger, Peter Knoll, Prager-Bodenstein, Leo Alzinger, Freie Weingärtner Wachau, Willi Bründlmayer, Jurtschitsch, Loimer, Malat, Malteser Ritterorden, Feiler-Artinger, Polz, Sattler, Manfred Tement.