Не пропускай Братанови и задължително опитай "сирата", прошепва ми почти съзаклятнически приятел по време на едно от големите винени изложения в София и ме упътва към щанда на почти непозната дотогава млада изба. Там бе първата ми среща със сортовата сира от семейните лозя на Братанови, разположени върху слънчевите хълмове на харманлийското село Шишманово в Южен Сакар. Виното, макар от съвсем млади лози, вече демонстрираше характер и потенциал – сочни аромати на черни череши и подправки, плътно тяло, кадифени танини и дълъг финал.

Само четири години по-късно малката семейна винарна се е превърнала в една от най-симпатичните и разпознаваеми изби сред сплотеното българско винено общество. Една от причините е, че Братанови избраха да следват пътя на тероара и занаятчийския подход при производството на вино – с усилена работа на лозето и минимална технологична намеса. Другата е енергията и желанието им да работят за популяризирането на тази нова вълна като съучредители на Българската асоциация на независимите лозаро-винари (baiw. org).
Само преди броени дни за избата дойде и едно голямо международно признание: виното Bratanov Tamianka Single Vineyard 2014 получи сребърен медал от Decanter World Wine Awards 2016, престижният конкурс на най-влиятелното европейско списание за вино.

Това отличие е особено важно, защото то е за регионален сорт, при това бял. Тамянка е местен клон на един от най-древните мускатови сортове и се отглежда по нашите земи от хилядолетия. Южен Сакар е бил един от типичните региони за сорта в миналото, но през 70-те лозите масово са изкоренени и заменени с по-високопродуктивни сортове.

Сега Братанови са сред единиците в България, които работят със сорта. Десетте декара собствени насаждения на избата са десетгодишни и се чувстват чудесно на слънчевия, но проветрив склон.
Винената история на семейство Братанови е историята на един баща – Стойчо Братанов, който поема достойната мисия да възстанови наследствената лозаро-винарска традиция след повече от 50-годишно прекъсване – неговият дядо някога е бил най-големият собственик на лозя в селото. Тръгвайки по този път обаче, Стойчо Братанов осъзнава, че това е тежка работа и има нужда от помощ. Така към начинанието се присъединяват синът му Христо Братанов, който в момента е собственик и "менажира менажерията", съпругата му Таня, която се грижи за събитията, маркетинга и представянето на избата, а другият син – Даниел, помага с продажбите. От миналата година неизменна част от екипа е младата и усмихната Мария Стоева – уайн мейкърът на Братанови.

Първите насаждения са от 2006 г. – 10 хектара мерло, а в следващите две години сортовото портфолио на избата се увеличава до 24 хектара със сира, каберне фран, шардоне, тамянка и рубин. Братанови отглеждат лозята си на песъчливо-глинестите, леко каменисти почви без капково напояване (т.нар. dry farming), стимулирайки лозата сама да се пребори с горещината и да се вкорени дълбоко. "Да, тук условията са по-тежки – горещо е, по-сухо е, но именно това е нашият тероар и точно него искаме да покажем във виното", казва Христо Братанов. "Искахме да овладеем тероара – без да го лишаваме от автентичност, но и да направим по-балансирани вина, което е предизвикателство в нашия регион. В началото на лозите им беше трудно и първите ни реколти бяха по-тежки, по-плътни. Сега обаче вината са доста по-балансирани и с по-елегантна структура", казва и Таня.

"Най-важното е гроздето да е здраво, за да си позволим след това минимална технологична намеса. Това означава много добра работа на лозето", енергично добавя уайнмейкърът Мария Стоева. Тя започва виненото си образование в България, но талантът й печели стипендия във Франция. Така се сдобива с френска диплома и с опит в три компании в Бордо, Бургундия и Шабли. А от миналата година вината на Братанови са изцяло в нейни ръце. Семейството й се доверява, защото са "на една вълна" относно посоката, в която искат да развиват виното.



За лозята се грижи Стойчо. Срещаме го усмихнат и пълен с енергия за безброй шеги, при специалния парцел с шардоне – този, от който се прави Chardonnay Sur Lie Wild Fermented. Това шардоне, ферментирало с диви дрожди и лежало върху фината утайка четири месеца (т.нар. сюр ли техника, която дава повече плътност и комплексност на виното, без да се използва дъб), може би най-ярко илюстрира стремежа на Братанови към тероарно-занаятчийския подход. И показва нагледно как едно наистина впечатляващо вино може да бъде създадено с водещата сила на природата и с малко помощ от технолозите, а не обратното.

Но Южен Сакар е царство предимно на червени вина. Мерлото е емблематично за региона, а в последното десетилетие тук нов дом намери успешно и друг френски сорт – сира, която показва прекрасни резултати. Но този топъл, слънчев край е много подходящ и за каберне фран, рубин и дори мавруд. "Ние сме лозарски регион открай време. Много изби от цяла България купуват грозде от тук, някои притежават и собствени парцели. А в последните десетина години избите започнаха да никнат като гъби", разказва Христо Братанов.

Всъщност Братанови също започват като лозарски проект. През 2009 г. обаче решават да направят малко вино за собствени нужди и резултатите ги убеждават, че си струва да поемат по пътя на винопроизводството.

Така 2010 е годината на първата реколта за изба "Братанови" и годината на първата им серия вина "Симбиоза" – заради силната връзка между земята и лозето, между сортовете в купажа и между бащата и синовете. По-късно се ражда и серията "Наследниците" като израз на вярата, че следващото поколение ще продължи традицията – шардоне "Белослава", розе "Мария" и сира "Елица". От 2013 г. е първата реколта младо "Мерло от Шишманово" с благородна кауза – чрез продажбата му се подкрепя проектът за опазване популацията на царския орел. Впоследствие на пазара излиза и серията "Сингъл Винярд" – тамянка и мавруд, направени от най-доброто грозде от определени парцели.

В момента на пазара са актуалните реколти от тези вина, диво ферментиралото шардоне "сюр ли" и още няколко забележителни вина: Syrah Great Vintage 2013 е чиста сира, която не е отлежавала в дъбови бъчви. Реколта 2013 според семейство Братанови е една от най-добрите за Южен Сакар от десетина години насам. Merlot & Syrah South Sakar Selection 2013 е не по-малко впечатляващо вино, което намери място сред топ 50 български вина на списание DiVino за 2015 г. Специалното Syrah Single Barrel 2013 пък е отлежало 24 месеца в 500-литрова унгарска бъчва и е в лимитирана партида от 680 бутилки.

Братанови ползват френски, български и унгарски дъб. Капацитетът на избата е около 100 хил. бутилки, а реалното производство – около 80 хил., които се продават основно на вътрешния пазар, но също и в Чехия, Дания, Великобритания, но работят и по проект за износ на българско вино в САЩ.

В избата първо дегустираме новата Тамянка 2015. Тя е малко по-различна от наградената от Decanter предходна реколта – малко по-сдържана и "срамежлива" все още като че ли, но също така свежа, чудесно балансирана с акценти на бели цветя и лайм. Диво ферментиралото Chardonnay Sur Lie 2015 впечатлява с комплексност и елегантност, а за есенната си премиера се готви и шардоне, отлежавало в дъб и също ферментирало с диви дрожди.

Въпреки предизвикателствата на дивата ферментация – ограничен контрол на процесите и възможни изненади, Братанови ползват диви дрожди и при част от последната реколта сира 2015, а също и за едно вино, което скоро ще бъде на пазара и със сигурност ще привлече вниманието към избата – Рубин 2013. Мощен, с все още силни танини, но и с елегантна структура и сочен плод. Много силен сорт за "Братанови" е и каберне фран. Виното от реколта 2013 демонстрира комплексност, дълбочина, чудесен баланс, дори без да е лежало в дъб.

Още по-забележителен е пък купажът от това вино и каберне фран от същата реколта, но отлежавало в бъчва.

Но колкото и хубави да са тези вина сега, те всъщност далече не са достигнали огромния потенциал на южния сакарски тероар. В следващите години лозите на избата ще се развиват и ще раждат още по-добро грозде. Екипът ще експериментира с техники, ще трупа опит и тепърва ще ни впечатлява.