В столицата на Северна Корея има повече италиански ресторанти, отколкото китайски: точно три на брой. Също така можете да намерите и нарастващ брой японски суши ресторанти: два. Те, разбира се, по никакъв начин не приличат на японски и всякаква японска символика в тях е строго забранена - ако има едно нещо, което севернокорейците мразят повече от САЩ, то това е Япония.

Така или иначе растящата столица вече може да се похвали със сравнително добро разнообразие от ресторанти и барове, в рязък контраст с печално известния масов глад в периода 1994-1998, погубил живота на 3,5 милиона души. Днес всички на възраст над 20 години има спомени от ужаса на това да живееш без храна, поради което никой не си позволява лукса да не изяде това, което има в чинията.

I've been in meetings today so no good pics to post. So here is a snap from the #pyongyang culinary festival 2 weeks ago. Several different varieties on #kimchi on display #northkorea

A photo posted by Simon Cockerell (@simonkoryo) on Apr 24, 2016 at 12:22am PDT

Саймън Кокрел е може би най-добре запознатият с кулинарната култура на откъснатата от света страна чужденец. Той притежава туристическа агенция в Англия, специализираща в пътувания в Северна Корея, като наскоро е направил 150-то си посещение на страната. Това, обаче, не освобождава неговите групи от стриктните туристически правила и те винаги са придружени от властите. Въпреки това, той има позволение да използва Инстаграм, където всеки може да проследи кулинарните му преживявания.

Това са няколко примера, които той споделя за американското издание Munchies:

Песничката за студените нудъли

Най-популярното ястие в Пхенян, което има централно място в културата на страната се нарича наенгмейон. То е толкова важно от културна гледна точка, че даже има своя собствена песен: "Наенгмейон, наенгмейон, Пхенян, наенгмейон!". Както в повечето социалистически страни, музиката е форма на пропаганда, тоест споменаването на храната има символична стойност за националната гордост; а и също така демонстрира продоволствената сигурност на държавата.

Студените нудъли се правят от елда - те са черни и се сервират в чист, студен бульон, към който се добавя изсушено яйце, няколко парчета месо и лют сос. Дългите нудъли символизират дълголетие или дългия семеен живот. Затова те винаги се сервират на сватбени тържества, независимо от сравнително грозния си вид.

Кучешко месо
В Северна Корея то не се нарича "кучешко", ами "сладко" месо. Според Кокрел, в обществото яденето на кучешко месо не се осъжда, но то не е много популярно, основно защото е скъп деликатес. Най-често на туристите се сервира люта супа с кучешко, но реално в нея има много малко месо. Само няколко ресторанта в Пхенян предлагат кучешки ребра и пържоли, които според англичанина рядко се приготвят добре и са безвкусни и тежки за ядене. Хората рядко имат финансовата възможност да притежават домашен любимец, поради което най-често кучетата се използват от военните за охрана или в животновъдството.

Бира, купена с купони

#beer in a can! Whatever next? This is the very first time I have found canned domestic beer in #northkorea made in #Pyongyang but bought in #sinuiju Kyonghung Beer is the name. The taste = not too bad at all! #livefromnorthkorea

A photo posted by Simon Cockerell (@simonkoryo) on Jun 7, 2016 at 5:42am PDT

През 2000 г. Северна Корея купува и пренася цяла бирена фабрика от Англия - Ushers of Trowbridge, която започва да произвежда Taedonggang - бира, която според мнозина е по-добра от южнокорейската. Севернокорейските мъже получават купони всеки месец, за да могат да си купят бира, въпреки че има барове, в които всеки може да си купи още, стига да има парите. Цената на бутилка с купон е около 46 стотинки, докато по заведенията е между 4 и 5 лева.

Предлаганите бири са няколко, като имената им са с цифри. Бира едно е направена от ечемик, вода и хмел, докато бира номер 5 е направена изцяло от ориз.

За още интересни снимки и истории, последвайте @simonkoryo