По-малко и по-скъпо – виното и лозята по света намаляват (в България също)

След спад от 2.6% световното потребление на вино е на 27-годишно дъно, което означава, че през миналата година са били отворени около 800 млн. бутилки по-малко. Основната причина е инфлацията, която, освен че вдигна цените на виното, размести приоритетите в разходите на домакинствата.

Първо беше ударът от блокирането на нормалния живот заради COVID-19, последва агресията на Владимир Путин срещу Украйна, а сега и упоритата инфлация, започнала да наближава едва през последните месеци предишните си нива.

Но има и по-дълготрайни тенденции като тази, че китайците намалиха потреблението. На годишна база то се е сринало с почти 25% на пазара с над милиард души население. Спрямо 2018 г. спадът е още по-впечатляващ - от 17.6 млн. хектолитра на 6.8 млн. през 2023 г. За миналата година сравнението със САЩ (водещият потребител с 33.3 млн. хектолитра) показва, че китайците пият почти 5 пъти по-малко вино.

Еволюция на световното потребление от 2000 г. насам.

Данните са от годишния доклад на международната организация за лозята и виното (OIV). В него България присъства само на едно място - в статистиката за намалени площи на лозята. Те са били през миналата година с 4.6% по-малко спрямо 2022 г. до 620 хил. декара. (през 2018 г. българските лозя са били около 670 000 дка). И вероятно това са твърде оптимистични данни.

"Днес в България има стотици нови и модерни изби, които произвеждат по-качествени вина от всякога. Но въпреки това обемите на производство постоянно намаляват, а износът е на абсолютен минимум от едва 16 млн. литра за 2022 г.", написа през февруари седмичникът "Капитал" в специална тема за сектора. Като причина беше посочено, че на свръхконкурентен световен пазар малките български обеми, скъпата продукция и най-вече липсата на брандинг и маркетингова стратегия трудно може да променят ситуацията.

По проблема с намаляващите площи в същата тема на броя на "Капитал" се казва, че лозарството и винарството са сред най-регулираните сектори в ЕС, а нови лозя не могат да се садят току-така. Системата, въведена след период на свръхпроизводство на вино в Европа през 90-те, действа по следния начин:

• всяка държава е регистрирала определена площ с лозя
• в добавка тя има квота 1.5% от тези площи плюс национална квота с фиксиран размер (това е резервът от т.нар. права за засаждане)
• на практика тези квоти са възможностите за създаване на нови насаждения - част от тях се дават за подмяна на стари лозя с нови, а изцяло нови площи са позволени само ако се изкоренят стари насаждения в същия размер на друго място
• сборът от този резерв и вече съществуващите площи съставят т.нар. лозарски потенциал на страната и тя не може да го надскача.

Площите на лозята намаляват на годишна база с 1% в Испания (страната с най-големите лозя в света), с 0.4% във Франция (втора в света), с 0.5% в Румъния и к 5.8% в Португалия (четвърта и пета по големина лозята в ЕС). Вероятно не много хора в България се сещат за турското вино, но Турция е пета в света по големина на площите с лозя (410 хил. хектара), обаче през последните десет години страната изгуби почти 20% от тях.

Тенденцията за площите с лозя по света е на почти непрекъснато намаляване от началото на века. На шест държави се падат 56% от всички площи. Делът на страните от ЕС е 45%.

Пиенето на вино спадна на петте най-големи пазара, водени от САЩ и Франция, въпреки че Джон Баркър, генералният директор на OIV, предупреди за предпазливост при тълкуването на предварителните данни. OIV вижда доклади, че дистрибуторите на ключови пазари внасят по-малко, докато намаляват запасите, за да се справят с инфлационния натиск. Иначе казано, това може да повлияе на изчисленията на реалното потребление. "Като се имат предвид много сложните влияния върху глобалното търсене в момента, е трудно да се знае точната степен, до която скорошният спад в потреблението е краткосрочна или дългосрочна характеристика на пазара", обясни Баркър.

Обеми (горе) и стойност на износа на вино по света от началото на века.

Световното производство на вино спадна с 9.6% до 237.3 милиона хектолитра през 2023 г., под нивото на оценката на организацията от ноември, след като Италия и Испания значително намалиха крайните производствени данни. Реколтата е най-ниската от 1961 г. насам, след като екстремно време намали реколтата от грозде по цялата планета.

Баркър обяснява, че този на пръв поглед негативен резултат може да има положителна последица - да предотврати значително несъответствие между глобалното предлагане и търсене. Инфлацията, изглежда, намалява тази година и търсенето ще се съживи, тогава ще е важно кой колко запаси има.

Тенденциите при цените на виното за износ показват, че пенливите (в жълто) са поскъпнали до средно почти 9 евро за бутилка, а всякакви бутилирани (в зелено) наближават средно 5 евро.

Стойността на световния износ на вино също падна - с 4.7% до 36 милиарда евро. Това все пак остава вторият по големина показател в историята, а по-високите цени частично компенсират по-ниските доставки. OIV съобщи, че средната експортна цена на виното се е повишила с 2% до 3.62 евро за литър, най-високата досега цена, като инфлационният натиск отново е най-вероятното обяснение.

Средната цена на бутилка вино е скочила с 29% спрямо 2020 г.

OIV също съобщи първите си оценки за производството на вино в Южното полукълбо, което може да нарасне с около 5% през 2024 г. въз основа на предварителни данни. Австралия може да увеличи обемите с 21% при благоприятни условия за отглеждане, докато първоначалните прогнози за Аржентина са за 27% по-голяма реколта според Баркър, който напомни, че числата подлежат на ревизия през следващите седмици или месеци.

Но това са данни на фона на спад за Австралия през миналата година от над 26% спрямо 2022 г. и повече от 24% спрямо средните обеми за периода 2018-2022 г. При Аржентина тези показатели са съответно спад с 23% и 29.2%.