С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Вина

България

Юлия Костадинова
01 Май 2007, 13:42
Share Tweet Pin it Share

Тероар и сортове
Да се избяга от емоционалния момент, когато се описва България редом с останалите винарски страни, не е лесно, но професионализмът го изисква. Тази работа, освен това, се оказва трудна задача. Актуални данни или прогнози за състоянието на винарския сектор в нашата собствена държава в момента не е никак лесно да се съберат. На този етап институциите не разполагат с точна информация за възрастта на насажденията в различните региони, за отглежданите сортове, както и за новозасадените и подновени лозя. Има само обща информация за сортовете, засаждани през последните четири години. Според справката на Изпълнителната агенция по лозата и виното най-много нови лозя са регистрирани в Южнобългарския лозарски райони, Черноморието и Северния лозарски район. Преобладаващите червени сортове са каберне совиньон, мерло, мавруд, рубин, мелник и сира. От белите преобладават шардоне, траминер и тамянка.

По неофициални данни запуснатите масиви в страната вече надхвърлят 30 на сто от целия потенциал. Плододайните площи, пак неофициално, са около 800 хил. дка. През последните две години избите изкупуват средно по 240 - 260 хил. тона грозде.
Лозя се отглеждат върху цялата ни територия, въпреки че по-новите, водещи изби изцяло са се насочили към плодородните равнинни части на Северна и Южна България, където лозята са с между 100 и 300 м средна надморска височина, макар че в Югозападната част има лозя и на 1000 м нмв.

Климатът на страната ни се определя като умереноконтинентален с горещо и сухо лято (температурите често надвишават 35°С в някои низини) и студена зима, въпреки сравнително мекото влияние на Черно море върху източните части.
Най-честите проблеми в лозята са различни плесени, причинени от влагата. Местните български сортове са шест на брой: два бели - димят и червен мискет, и четири червени - памид, гъмза, мавруд и широка мелнишка лоза.

За всички е ясно, че сериозните промени в българското винарство се случиха след 1989 година. Земята се върна на бившите собственици, което мнозина окачествяват като положителна стъпка в лозарството. Дотогава обработваемите земи бяха национална собственост и се стопанисваха от различни форми на кооперации с променлив успех. Това първоначално предизвика еуфория у много от наследниците на някогашните земеделци, тъй като практиките в лозята по време на социализма бяха силно централизирани. За няколко години се оказа обаче, че е настъпил хаос: стотици декари лозя останаха запуснати, други влязоха в набързо стъкмени кооперации с лош мениджмънт и фактически много малка част от лозята подобриха състоянието си и се превърнаха в доходоносна инвестиция за собствениците.

Това положение продължи досадно дълго и се оказа най-сериозната спънка пред евентуалните бъдещи инвеститори. Тоест от една страна имаше хора, склонни да купуват лозя и да изграждат нови изби, но от друга имаше и собственици, които или отказват да продават земята си (въпреки, че не я обработват), или искат неадекватно високи цени. В крайна сметка пазарът сам по естествен начин регулира тези процеси. Постепенно инвеститорите успяха да намерят своята формула - някои от тях придобиха лозя, а други сключиха дългосрочни договори за изкупуване на грозде от конкретни лозари. Така се оформи новото лице на българското вино, с което напоследък страната най-после има повод да се гордее.

Класификация
През 1978 за пръв път в България се приема официален Закон за виното, според който се регламентират качествените категории. В основата си нормативният документ е подобен на френското законодателство, където най-голямо значение има произходът и района на производство.

По-късно, в началото на 2000, у нас влиза в сила последният Закон за виното и спиртните напитки, който е хармонизиран с европейските норми. Според него има две основни категории: трапезни вина и качествени вина от определен район. Има и трета, междинна категория: регионални вина, които от една страна не са качествени, но имат деклариран географски произход. Тъкмо с тях беше свързан и последният дебат от преди две години, когато в страната влезе в сила нова разпоредба. Регионите за вината ДГР, т.е. от деклариран географски район, (които са и най-разпространената и значима за пазара категория), вече са два - Дунавска равнина и Тракийска низина. (До преди две години България беше зонирана на пет основни географски области: Дунавска равнина, Черноморски район, Розова долина, Тракийска низина, долината на река Струма.)
В категорията "качествени вина" също има две поднива: по-ниското е КВГНП - качествено вино с гарантирано наименование за произход. Най-високата категория в България е качествено вино с гарантирано и контролирано наименование за произход КВГКНП.

При етикетиране на качествено вино от определен район могат да се използват допълнителните специфични традиционни наименования: "барик", "премиум оук" или "първо зареждане в дъбова бъчва", "специална резерва", "специална селекция", "колекционно".

Индикацията "барик" може да се впише при условие, че алкохолната ферментация на виното е извършена в дъбово буре с обем до 500 литра. Индикацията "премиум оук" или "първо зареждане в дъбова бъчва" може да се впише при условие, че съзряването на виното е извършено в ново дъбово буре с обем до 500 литра. Индикацията "специална резерва" може да се впише при условие, че виното е произведено от един сорт грозде (или е купаж) и е отлежало най-малко 1 година след изтичане на срока на отлежаване, установен в акта за утвърждаване на качественото вино от определен район. Индикацията "специална селекция" може да се впише при условие, че виното е произведено от един сорт грозде или е купаж и е отлежало най-малко 2 години след изтичане на срока на отлежаване, установен в акта за утвърждаване на качественото вино от определен район. Индикацията "колекционно" може да се впише при условие, че виното е произведено от един сорт грозде или е купаж, отлежало е най-малко 1 година след изтичане на срока на отлежаване, установен в акта за утвърждаване на качественото вино от определен район, отлежало е в бутилки най-малко една година след изчерпване на партидата "специална резерва" и е в количество не повече от 1/2 от партидата "специална резерва".

Апелации
В момента в България има 47 обособени региона за качествени вина. Ето техният списък:
Видин, Ново село, Плевен, Лозица, Върбица, Ловеч, Русе, Лясковец, Свищов, Сухиндол, Павликени, Шумен, Нови Пазар, Велики Преслав, Хан Крум, Драгоево, Търговище, Варна, Евксиноград, Северно Черноморие, Южно Черноморие, Поморие, Сунгурларе, Славянци, Карнобат, Септември, Пловдив, Асеновград, Карлово, Хисаря, Перущица, Брестник, Ямбол, Стара Загора, Оряховица, Сливен, Шивачево, Нова Загора, Хасково, Ивайловград, Любимец, Стамболово, Сакар, Долината на Струма, Сандански, Мелник, Хърсово.

По-важни производители:

"Беса Валей", "Валей Винтнърс", "Вила Любимец", "Винекс Славянци", "Вини Сливен", "Винарска къща Русе", "Винпром Русе", "Дамяница", "Домейн Бойар", "Домейн Менада", "Едоардо Миролио", "Загрей",  "Ловико Сухиндол", "Логодаж", "Максима Селларс", "Санта Сара", "Телиш", "Тодорофф", "Хан Крум", "Шато де Вал".

Share Tweet Pin it Share
Ключови думи:  България, вино

Реклама »