Не пропускайте

Часовниковата кула,
която едва ли може да се мери по великолепие с тази в центъра на Прага, но при всички положения ще останете покорени от чара й вероятно и заради самия  площад "Капитан Дядо Никола", на който се намира. Площадът е особен повод за гордост на жителите на града - според тях е единственият възрожденски, запазил изцяло първоначалния си вид. Кулата също им е струвала немалко - строежът й е завършен през 1814 г. и според историците местните големци преговарят за разрешение с турската администрация, която от своя страна, за да им направи напук, поставя условието жените да се откажат от традиционните си сребърни накити за глава. В началото на ХХ век дървената й обшивка е боядисана в зелено и остава в този си вид 18 години, до 1926 г., когато тревненци взимат решение да й върнат първоначалния вид. През 1971 г. към часовниковия механизъм е добавен и магнетофонен, с който всяка вечер след десетия звън, оповестяващ, че е 22 часа, се включва мелодията на песента "Неразделни" по стихове на Пенчо Славейков, която се е превърнала и в химн на града.
Вдясно от кулата са две кафенета, които с право си съперничат - едното обикновено е окупирано от очарователния местен пенсионерски клуб, в който от сутрин до вечер усилено се тренират табла и карти, а другото - от туристите, които са решили, че няма смисъл да продължат с търсенето на добро кафе. И никак не е случайно, защото това е едно от местата, където можете да опитате

кафето на пясък с бяло сладко
Най-сигурният начин да откриете къде го правят е да се оставите миризмата му сама да ви заведе до някое от малките кафенета, пръснати из стария град. Идеално се допълва от бяло сладко, халва или сусамка, строени по етажерките зад тезгяха. След това разглеждането на града започва с преминаването на стария мост. Оттам следва низът от

стари къщи по Славейковата улица,
които трябва да разгледате, за да се убедите че са несправедливо пренебрегвани от туристическите програми. Отделен въпрос е, че това има своите добри страни. Автобусите с туристи са рядкост, и къщите-музеи, повечето от които са наредени като броеница по ул. "Петко Р. Славейков", са приятно празни. Даскаловата къща с незалязващите слънца по таваните е истински връх в дърворезбата, която и до днес процъфтява в града. Правилникът на музеите, в частност солената цена за правенето на снимки, е малко дразнеща, но пък никой не ви бута с лакти, за да направи кадъра си. Иначе резбарските работилници са от двете страни на моста, както и занаятчийските улички и ако просто попитате, можете да наблюдавате създаването на някой малък (по размери) шедьовър.

 Как да стигнете
242 км делят София от Трявна, до Севлиево пътят е по магистрала "Хемус", продължава към Габрово и после - през планината. Има автобуси от Централната автогара в София, но удобството им е под въпрос. Общо три са, и връщането същия ден е невъзможно. Директен влак няма, трябва да се прекачите в Горна Оряховица.

 Къде да отседнете
Четиризвездният "Хилез", hilez.tryavna.biz, 06920, е модерен и удобен. Намира се зад автогарата, а ресторантът е приличен. Хотел "Фамилия" е само с две звезди, но обслужването и предлаганите услуги са далеч над тях, family.tryavna.biz, 0677 4691. Обслужването е добро, има безжичен интернет. "Трявна", complex.tryavna.biz, 0677 2598, е от старите соц хотели, които винаги ще носят духа на времето си въпреки усилията за обновяване. От същата категория е "Ралица", www.tryavna.bg/ralitsa,     ; 0677 2262. Балабановата къща, balabanovata-kashta.tryavna.biz, 0677 6778 е добър семеен хотел.

 Къде да ядете
Традиционните ресторантчета са навсякъде, но менюто в повечето от тях не напуска изпробваните клишета. "Балабановата къща" на ул. "Петко Р. Славейков" №33 е сред добрите адреси. Специалитетите на сач и свинското със сини сливи, придружени с тревненска сливова, са добре приготвени, а обслужването е бързо и ефективно. Тревненският таратор със зелен чесън и гъбената супа от няколко вида горски гъби също си заслужават. Други два ресторанта с летни градини са Калинчевата къща и "Старата лоза".