Black Sea Gourmet

Следваща снимка

Българското Черноморие е разделено между Хемингуей и Фицджералд, луксозни курорти срещу народни, инфинити басейни срещу дървени маси на плажа, голф срещу риболов, гурме срещу кръчма
Северът срещу Юга е класическо цивилизационно деление. То далеч надхвърля гражданската война в САЩ. Имащи срещу нямащи, развити срещу изоставащи, бързи срещу бавни, дисциплинирани срещу първични, индустриалци срещу земеделци, разумни срещу емоционални, Фицджералд срещу Хемингуей, Германия срещу Гърция, fast food срещу soul food. Това разделение понякога обхваща континенти, друг път – климатични зони. То обаче може и да се появи, а и да се изчерпа, в рамките на отсечка от около 400 км. Българското Черноморие е близък и ясен пример за това – тук разликите между Север и Юг като че стават все по-драматични от година на година, въртейки се около луксозни курорти срещу народни, инфинити басейни срещу дървени маси на плажа, голф срещу риболов, гурме срещу кръчма.

В това има нещо много хубаво, което сигурно трябва да се нарече разнообразие на преживяванията. В зависимост от това какво ни се иска и какво харесваме се насочваме на север или на юг, въоръжени с нетърпение да получим от любимите си удоволствия и с търпение към съпътстващите ги неволи. Неволите ги има във всяко пътуване, те са неизбежната ни котва към реалността, която често отличава случващото се сега от опита, отлежал и разкрасен в спомените ни. И все пак колкото по-лека и незабележима е тази котва, по-добре. И за всички нас, които вярваме в Бакхус, един от начините за сигурно смаляване на нейното тегло е добрата храна.

Къде обаче са добрите ресторанти по Черноморието? Стандартните пътеводни знаци от типа на приятен дизайн, подсказващ старание да се достави удоволствие на клиента, или пък тълпа, сигнализираща за популярност, като че в този район на планетата са загубили своя смисъл и често могат да отведат в най-непоносими места. Затова списание "Бакхус" реши да провери всички онези заведения, в които има голяма вероятност да попаднете, ако ги помните с добро от преди или ако разпитате днес и бъдете посъветвани - от Дуранкулашкото езеро на границата с Румъния, до Резово на границата с Турция.

Югът

въпреки своите уродливи копия на НДК тук и там, продължава на навява спомени за поизносена сламена шапка, джапанки, полепнал по тялото пясък, непретенциозни заведения по плажа и подобаващо обслужване, артисти, нудисти, сърфисти, къмпинги, цаца с бира и шопска с ракия. Небрежно, леко, натюр. В Резово, най-южната точка на морския път, югът е в пълната си сила. Дотам се стига през гори, гори и пак гори, и някъде между тях - известният и все още красив плаж Силистар (4 лева за вход, моля). Пътят неколкократно подминава табели, предупреждаващи за гранична зона. И свършва в мрежата на граничния пост, зад която неловко стърчи четвъртита църква. Като се изключи това смехотворно и доста непохватно размахване на кръст срещу граничарите на мюсюлманските ни съседи от юг, гледката би била непомрачена.

Един поглед наоколо показва кое е известното място тук - нова (по-)голяма сграда с алуминиев парапет и силно озеленена тераса, която подслонява лястовици, аквариум и вездесъщия N-инчов телевизор. Това е ресторант "Панорама", класическо южно място. Менюто е традиционно, с простите, но необходими морски неща - прясна риба, домашен хайвер, салати. Идва с очакваните за подобно място недостатъци - силно ограничен избор на вина, и предимства - дълбоко спокойствие и истински прясна риба.

Рибената супа идва много претоплена, малко мазна, с някоя и друга кост, но вкусна. Предлага се според улова и скорпид – риба, обитаваща южноморските води. Цените са най-разнообразни – от съвсем приличните 3 до 5 лева за салата и 3,50 за рибена чорба, до 11 лв. за 100 г хайвер. Все пак човек може да го преглътне, за да седи на стол на края на България, да яде прясна риба и да гледа в едно прускосиньо море, наречено за по-просто Черно.

Пътят на север води през Синеморец - до не много отдавна предпочитано място за почивка от светската суета на мнозина видни българи. Но представите за дива природа и спокойствие са вече само легенди, сега тази част от крайбрежието е разработена, дори има голям all-inclusive комплекс.

Следващата спирка е Ахтопол - народен курорт, някога обрасъл в смокини, див и свит, а сега – епицентър на традиционните морски кич, шарения, и, уви, строителна, битова и всякаква друга човешка мръсотия. Ресторантът на хотел Escada Beaсh е изключение от всеобщата цветна глъч и би стоял добре в някой по-ексклузивен курорт. Менюто обещава над 100 рибни ястия. Звучи малко по-добре, отколкото е в действителност. Гледката към морето е прекрасна, но очевидно разсейва готвача и кухнята отстъпва на интериора. Това е едно от местата по Черноморието, за което гласуваме заради това как изглежда, а не заради това, което предлага за ядене. Все пак винаги е добре да има какво да те радва.

Пътят продължава на север, в търсене на вкуса, и спира във Варвара - друго любимо място на бохемата. Гордостта е дивият (т.е. незастроен) плаж, до който от центъра на селото се стига по дълго криволичещ черен път и сериозна денивелация. Тук е наистина спокойно, тихо и некурортно. Звездите са едри и подобно на уличните кучета - приятелски настроени.

Във Варвара всички кулинарни пътища и пътеки водят към Димо, и то съвсем заслужено. Това е мястото за ядене тук, а май и в целия морски юг от години, и май и до днес. Намира се до църквата, в самия център на селото. На външен вид къщата със сивото си ъгловато тяло е неморска, но терасата, на която е разположена кръчмата, е със собствен стил - големи дървени маси с пейки, черги (все пак е село) и миди и рапани, превърнати в разнообразни декорации. Има голяма поляна и съответен по размер телевизор, както и wireless, който обуславя накацалите по повечето маси лаптопи. Менюто е цял един свят - морски, сухоземни и почти всичко помежду им. Много рибни ястия, местни специалитети с кодовото име "Варварица" - патладжани, тиквички и други удоволствия, жабешки бутчета (които бързо те карат да дочуеш крясъците на събратя на техните някогашни притежатели в близкия канал) и традиционни меса. Рибите са истински пресни, а хайверът е чуден. Цените са съвсем адекватни, което не е правило за Черноморието. Вместо уличен музикант забавлението осигуряват тандем от просещо куче и котка, ядяща краставици. Обслужването е отлично, виното на чаши се налива от тетра-паци. Мястото си заслужава пътя, независимо от началната му точка. Сигурно затова и има фен страница във Фейсбук.

Колкото и добре да хапне човек, пътят продължава. Следващата спирка отново е звезда - Лозенец, или малката София, както е известно това място заради тълпите столичани, които са се сдобили с имот там или просто обичат да си пият питието в някой а ла софийски бар. Или ресторант. Селището е много цивилизовано и приятно, ако се игнорира прекаленото множество от сгради. Атмосферата е различна от тази на шарените народни курорти и това обяснява елитарната нотка. Стилни, модерни заведения и барове - мечта по плажа. Там е и ресторантът, който като че се очертава най-интересен - Mezze. Не защото е клонинг на софийския, а заради атмосферата - бяла просторна тераса на самия плаж и по-нестандартни за Южното Черноморие предложения в менюто - прясна паста, много екзотични подправки, сред които шафран и трюфели. Изпълнението и представянето леко следват заявените намерения. Салатата, макар и с морски съставки (калмари, рукола, маслини, тиквички, домати), не е свежа. Същото важи и за пълнените люти чушки, но те са вкусни. Рибата е прясна, а винената листа - отлично подбрана. За обяд има и готвени ястия. Още едно свидетелство за вниманието към клиентите са зехтинът и балсамовият оцет на масата – срамно е, че след обиколка на Черноморието човек е склонен да отбележи нещо толкова банално като рядък бонус. Появява се и купичка с вода и лимон за изплакване на ръцете след ровенето из рибата – още една рядка за района ценност. Този стил, както и цените, не са южночерноморски. Тоалетната е забавна, като кабина за преобличане на плажа. Красиво място, което с малко по-добра кухня и обслужване, би изкушило и русалките да излязат на брега. Засега те си остават в морето, а пътят продължава към Созопол.

Учудващо, след последните години на строителен бум и застрояването на места като Райския залив и Харманите, Созопол прави впечатление на стегнато, организирано място - нещата са подредени, точни и без хаос. Опитът на града да се справя с тълпи си казва думата и с влизането към стария град е ясно къде се паркира, централният плаж е спретнат, както са и заведенията наоколо. Созопол успешно крепи баланса между масовия и елитния туризъм. Място и за чалга, и за джаз; за пържена риба на плажа и ресторант със свещи. Може би и затова тук е единственото място на юг от Варна с авторска кухня - бистро "Урания" в стария град. Съвсем над морето, с прекрасна гледка (посока носа на Стария град, а не новата част) и стил, отличаващ се от заобикалящия туристически кич. Мястото обаче като че ли е позагубило свежестта си - дали поради скорошната тежка буря или от натрупаните години.

Джинът в бутилката на "Урания" е Деян Димитров, признат авангарден готвач. Менюто е нетрадиционно, но в по-малка степен в сравнение с миналата година. Акцентът този сезон е върху домашно приготвените ястия. Пресни морски продукти, мариновани риби, агнешко с патладжан и зелен фасул и домашен сладолед с ягоди, зелени смокини и захаросани орехи са едното лице на "Урания". Другото, за любителите на по-фината кухня, се оформя от ястия като салата от мариновано финокио и препечени скариди с дресинг от йогурт и черен трюфел. Филето от калкан се приготвя във вакуум, с черно ризото и пяна от лимон - много летен вкус, или с лозови листа, манатарки и гъши дроб. Сорбето от малини с мус от маскарпоне е десерт, спечелил международни награди. Независимо от предпочитанията всяка хапка тук е перфектна. Ново удоволствие е напитката "Сен Тропе" - идеален микс от розе, сода, кокосова есенция и лимон, която в комбинация с морския бриз и гледката прави притегателната сила на "Урания" почти непреодолима. Добре подбрани вина, професионално обслужване и лично отношение към посетителя, което е рядкост. Цените съответстват на класата на мястото - порция калкан е близо 40 лева, салатите са между 5 и 10 лева, а вината - между 25 и 60 лева.

Любопитството помага да се преодолее магията на "Урания" и да се поеме пътят към Бургас - град, който дълго време е заобикалян в кулинарните маршрути, но напоследък като че се преобразява с появата на красиви ресторанти с претенции за класа, които, макар и още да не са на нивото на гурме Севера, вече не са и на семплия Юг. Към дизайнерското оформление те добавят по-премислени и изпипани менюта. Единственият им недостатък като че е, че в усилията си да поддържат постоянни предложения те в много случаи игнорират дневния улов и разчитат на риби като сьомга, тон, калкан, ципура и лаврак.

La Perle Noire, панорамният ресторант на хотел "Бургас", е един от трите най-претенциозни рибни ресторанта в града. Предлага красив интериор, добра гледка, отлично обслужване и класическо меню с нетрадиционен елемент. Добър избор на вина, но не и богат избор от пресни риби. Мидите по френски с бяло вино и зелен лук са много добри, както и филето от калкан с венере ризото, маслен сос и въздух от лимон. Храната е много добре приготвена и представена, за пръв път по пътя от юг на север на масата се появява рибен нож. Цените са изключително приятни за класата на мястото - салатите са 6-8 лева, предястията - от 5 до 15, а калканът - 27 лева. Има вина от всички класове. Спокойно и класно място.

В обновения Грандхотел "Приморец" има два ресторанта - класически и средиземноморски - "Салина", с огромна тераса, който с белите си капаци напомня за френския Лазурен бряг. Менюто е обещаващо, но кухнята не изпълва докрай тези обещания било поради поради късния час на поръчката или непреодоления махмурлук от скорошното откриване. Тартарът от пушена сьомга има твърде свеж вкус (по-скоро снежанка, а не риба). Лавракът на плоча с лимоново сладко и провансалски зеленчуци звучи по-добре, отколкото е на вкус. Но поне зеленчуците са отлични. Декорацията (сбръчкани маслини, листо от салата) e малко от миналото, но пък обслужването е мило.

Цените съответстват на обстановката, която е и най-големият плюс - градината е много красива. Остава надеждата, че кухнята ще настигне дизайна.

"Дел Мар" е друг класен рибен ресторант срещу бургаската морска градина, в комплекс "Лазур", с големи аквариуми и градина. Храната е отлична, тук дизайнът в чинията следва кухнята. Тигровите скариди със шампанско и сос "Пикант" са превъзходни екземпляри от вида си, комбинирани с умело балансиран сос. За рибата в менюто важи правилото за луксозните ресторанти - акцент върху традиционните риби, а не черноморските. Филето от ципура под копърова майонеза е отлично, но картофите не достигат високата класа на соса. Цените са адекватни на предлаганото. През сезона ще има меню с прясна риба и просторна тераса. Подборът на вината, който да съответства на класата на храната, е трудна задача, но не невъзможна и дано скоро те да са достойна компания на масата. Обслужването е професионално, макар и малко небрежно.

Северът

напомнящ за рокля с гол гръб, шампанско, пури, високи токчета, голф, сребърни прибори, лимузини, казина, гурме – този свят на класа, стил и престиж започва с пълния си блясък във Варна.

Варна е гурме столицата на България, най-добрите ресторанти са все още там - дизайнерски, с известни готвачи - магьосници. Или химици. Като Велин Великов в ресторант "Мусала". Химик-магьосник-готвач, съчетаващ двата свята - този, земния, и онзи, небесния, някъде между езика и небцето или между мозъка и сърцето. Ресторантът в центъра на Варна отговаря на класата на храната - сребърни прибори, бели ръкавици и английско обслужване. За да се насладите максимално на кухнята може да поръчате седемстепенното дегустационно меню (95 лв.). Със соленоводните скариди, сьомга, лаврак и превъзходен торшон от патешки дроб с желе от дюли то позволява максимално удоволствие поне за двама. Винената селекция е от предходни години и осъвременяването би й се отразило добре. Цените са приятна изненада за класата на ресторанта.

Напускайки града по пътя на север, надделява желанието да пипнеш морето и да опиташ прясна риба. Място за сбъдване на тези желания е гръцката таверна "Русалка" на плажа Кабакум. Бяло-синя като картичка от Санторини. Има пресни риби, хайвер, миди, домашни хлебчета и узо и рецина за компания. Обслужването е мило, а храната - добра. Наоколо има плажуващи, но в тази част на Черноморието това е неизбежно. След кратката почивка от северния елитаризъм пътят води отново към гурме динозаврите. Гурме ресторантите по курортите крият някои разочарования. И La Terrasse (хотел "Оазис", Ривиера) и Silver Gourmet (хотел "Астера", Златни пясъци) с превъзходния си и различен дизайн и интересни менюта пораждат очаквания, които невинаги удовлетворяват. Порция риба достига 60 лева, ако я има, но може и да не е съвсем прясна.

Ривиера е класно, спокойно, тихо и красиво. La Terrasse се намира в бутиковия хотел "Оазис" - двуетажна сграда в колониален стил, с високи тавани, която заслужава да се разгледа. Ресторантът има огромна тераса с изглед към морето през басейн тип инфинити. Просторно, бяло, красиво. Менюто е средиземноморско. Филето от лаврак със сос холандез и ризото с аспержи не е отлично приготвено, нито е съвсем прясно, както е обещано от персонала, който на моменти или е леко изнервен, или незаинтересован, като протичащата в салона сватба може донякъде да е извинение. Цените са претенциозни - салатите са между 10 и 25 лева, лавракът е 40 лева, калканът - близо 60 лева. Винената селекция не отговаря на обстановката, но надценката компенсира. Идеално място за почивка, което си заслужава разходката, но не и за гурме. Пътят на север води до Златни пясъци - много движение, хаос и шум. Хотел "Астера" е централен, но от входа ви посреща гледка на разголени за плаж тела.

Silver Gourmet е много различно минималистично място в сиво, сребристо и червени акценти, съвсем съвременен вариант на двореца на снежната царица, което идва много добре на изнервените от заобикалящата цветова лудост, установила се в престижния някога курорт. Удоволствието от спокойствието на ресторанта се нарушава, като се разбира, че дори и част от краткото меню си е тръгнало. Няма и прясна риба, а рибената супа е по предварителна заявка. Винената листа не е това, което трябва да бъде. Новината тук е, че предстои по-традиционно меню, което до отпечатването на този текст ще е вероятно актуално. Кухнята е добра, обслужването е прекрасно, но създаденото очакване за гурме не се случва. Цените са във високия регистър. Все пак, Silver Gourmet е прекрасно място да се скриете от заобикалящите тълпи туристи и искрящо разноцветие, което цари в курорта.

Това, което тласка движенето този път на север, е желание за спокойствие и дзен. То може би е някъде сред Ботаническата градина на двореца в Балчик. Тук е по-царствено или май по-ретро. Градът е разкопан ужасно и всеки опит за придвижване с кола се наказва или от шизофренните пътни табели, или от облаците прах, които се вдигат от незаздравелите дупки. За прясна риба мястото е "Корона" - точно под Двореца, ресторантът всеки ден купува улова на рибарските лодки отсреща. Мястото е традиционно, цените - приемливи, кухнята е всепризнат стандарт за града.

За нетрадиционалистите препоръката е "Бялата къща" - има маси и над самото море, които ви дават отстояние от живата музика, разположена пред самата къща. Прясна риба, миди на пара и хубав хайвер. Карпачо от октопод, охлюви, салата от леща, пуешко с кестени, рокфор и спанак, патешко магре с пресни печурки, браун сос, боровинки и каперси са част от приятните изненади на това спокойно място. Цените са нормални, съответни на мястото.

Пътят на север е спокоен - красиви равни полета в пастелни цветове, които със слънчогледите си съвсем напомнят пейзаж на Ван Гог, ако не се броят сюрреалните бели перки на генераторите, които лениво се движат от време на време. Хората намаляват, дестинациите стават по-ексклузивни. Охраняеми комплекси, които предлагат разточителен лукс за очите и небцето. Или поне опитват.

Голф комплексът Blacksearama е сред много живописен естествен декор - море сред възвишения, понякога потънали в мистична мъгла. Ресторантът е със солидно (каменно) присъствие. Гледката е невероятна, а кухнята - превъзходна, когато е в ръцете на Иван Кирин - друг звезден готвач. Обслужването е мило и професионално, винената листа малко изостава. Плюс е, че кухнята ползва екозеленчуци и плодове, отгледани в комплекса. За истинско гурме преживяване попитайте за пресните предложения или поговорете с готвача, той обръща индивидуално внимание на гостите при проявен интерес към предложенията му. Цените съответстват на екскузивната обстановка, която мястото предлага. Порция отлично приготвен калкан е близо 60 лева.

И да тръгне оттук на север, човек се озовава на Балкона на света (El Balcon Del Mundo, комплекс "Калиакрия"). Великолепна гледка, макар и не толкова ослепителна като тази в Blacksearama, но пък заведението е много леко и красиво, истински морско. Бар, лаундж, ресторант или бистро – това е среща на минимализма с перфектния детайл. Огромна дървена тераса с бели сенници. Коктейли, добра винена листа с много прилични цени и лека храна от различни краища на света, която ти се иска да опиташ. Гледката и хубавата музика на моменти се налага да компенсират обаче подбора на продуктите, вкуса, както и губещото се обслужване, но мястото е с характер, а, изглежда, и с амбиции, които предстои да осъществи.

Още по на север - поля, стилните вятърни перки - котрапункт на затихващата цивилизация. Спокойствие, безвремие и истинско морско място без еквивалент - мидената ферма "Дълбока". Оттук нататък Северът започва да прилича повече на Резово, отколкото на Варна. Пътят към нея след отбивката е от онези абсурдни малки шосета, които човек следва отрешен, тъй като го крепи само вярата, че те все нанякъде трябва да водят. Миди - много - предястия, ястия и десерти. Те са много пресни, и са приготвени много вкусно. Обслужването е ефективно и любезно. Изобщо мидената ферма е едно от онези непретенциозни заведения, в които е трудно да спреш да поръчваш, всяка следваща порция те подтиква да откриеш още тайни за морските хора. Мястото е пълно, но това е разбираемо.

Пътят нагоре за излизане е труден, но следващата дестинация си заслужава усилието. Не само защото по пътя има табели "Румъния" и място за наблюдение на птици с надпис "Не е ресторант", а и се намира насред екзотично звучащото Дуранкулашкото блато според пътната карта. А защото за сбогуване с българското Черноморие за последно може да опитате наистина прясна риба. Морска и сладководна. В комплекса с приказното име "Златната рибка". Менюто е обширно, класическо. Комплексът изниква малко неочаквано в този край на света (стига да успеете да видите малката табелка без стрелка и по интуиция да завиете надясно) и думата, която от само себе си идва към него, е "натъкмен". Още по-неочаквано е колко пълен е ресторантът, но опита ли човек рибата, му става ясно защо. Сом или калкан, рибена супа с лют сос, хайвер и раци. Обслужването е ефективно, цените - народни (сомът е 7 лева, а калканът - 13), а винената листа отговаря на местоположението. За такива места пътят си заслужава.

коментари

	AZ в 11:35 на 29.07.10	Калиакрия сте пропуснали.Има едно бистро малко бстрани от главния път. Невероятно е!

	AZ в 11:35 на 29.07.10	Калиакрия сте пропуснали.Има едно бистро малко бстрани от главния път. Невероятно е!

	ivanpee.. в 10:05 на 03.08.10	това лято посетих корона и дълбока, наистина са много добри места! златната рибка също е на прекрасно място...

	стан68 в 20:34 на 03.08.10	А кьде е стария град Несебьр?Кьде другаде има комбинация от античен град,прясно уловена риба и невероятна панорама.

	H2O в 09:38 на 09.08.10	За Варна, по-добре да не се пише нищо. Това е еманацията на парвенющината, грозни и скъпи заведения с претенции и цени, които не могат да бъдат оправдани. За пореден път бях поканен от бизнес партньори в Акант Руж миналата седмица. Пак катастрофа. Единственото положително нещо е единият по-възрастен сервитьор, който щепе да умре от инфаркт в жегата, но е готов на всичко, за да е доволен клиентът. Другата машка, която ни обслужваше ни пренебрегваше успешно доста дълго време, а храната първо беше страшно забавена заради проблеми в кухнята, а след това беше и прегорена. Едиствената причина да не нададем жесток вой беше готиният сервитьор. Иначе - пълна отврат. И рибата, и месото, а десертът просто не ставаше за ядене. За пореден път ми става смешно, че се опитвате да налагате такива места. За тази статия: В Дълбока бяхме в събота и то с резервация. Оказа се, че девойката на входа е настанила хора на нашата маса и ни накара да почакаме 10 минути, стоейки с тревожен поглед, че не можела да намери места, докато не се появи един чичо и не й подсказа свободна маса. Иначе храната беше прилична (мидите са варени поне няколко часа предварително и някои са сухи, когато ги получите, а това май е опасно) и сервитьорката беше любезна. Дуранкулак беше наред в неделя на обяд. Там доста са развалили обслужването и определно се радват повече на румънци, отколкото на софиянци. Раци няма от миналата година. Все обясняват, че не им е сезон, а в Шабла ни доставят за домашна употреба. Чакаш напитки по 20-30 минути. С една дума- не можем да сме добри в ресторантьорството. На връщане за София ще минем през Бургас, дано имаме повече късмет.

	Т. Кола.. в 11:23 на 09.08.10	Следващият път, когато сте във Варна, посетете винената къща "При Косе". Уникално отношение към посетителя - сякаш сте на гости при добри приятели, кухнята - вкусна и идеално съобразена с изключителната винена листа, а самата тя - перфектно подбрана. Наред с българските вина, тук можете да се насладите на испански, аржентински, италиянски, френски, калифорнийски и още какви ли не вина, поднесени за непознавачите с изумително добро представене.

	Стефана в 11:03 на 14.08.10	Лозенец и Mezze. Посещението на Mezze се оказа доста разочароващо. Ако не искате да си развалите ваканционното настроение, по-добре не ходете. дори приятната обстановка на плажа не може да компенсира безхаберието на песонала, че дори и просташкото отношение към клиентите. Скоро не бях попадала на толкова лощо обслужване. Ще спра дотук с описанието , заюото ми идват не много благоприли1ни думи на ум, а бих да запззя добрия тон на форума. Има доста по-добри места, който си заслужава да посетите като El Balcon (който също е на плажа и също предлага зехтин и балсамико), а също и Incanto (намира се в хотел Тарфа и е близо на малкия плаж), в който предлагат разнообразно меню и е феноменално вкусно.

	Станимира в 11:32 на 14.08.10	Mezze..според мен ресторанта се управлява от банда селяндури .. на в хода ни посреща господин, които има вид на добре познатия ни герой тип "селски тарикат", облечен с раздърпана моряшка фанелка, къси гащета и джапанки. Бърза да ни обасни, че можем да седнем само на една маса..там долу в ъгъла, при положение, че ресторантът е празен, а часът е 4 след обяд. Ръкомаха и крещи, че трябва да подрежда маси за резервациите вечерта. Сядаме ние на масата в ъгъла преглътнали лошото му държание (на много хора им липсват първите 7 гидини) и се зачитаме в менюто. Оглеждам се, защото очаквам да закипи труд по правене на маси за резервации ... нищо подобно. Селският тарикат седна на една маса с целия персонал и взе да се храни.. толкова шумно, че се чуваше чак на масата в ъгъла... От петте слати в менюто се оказа, че основната съставка за едната я няма.. И за да не си помислите, че съм си поръчала нещо префърцунено, то да ви споделя, че всъщност нямаха рукола. Това както и да е - случва се в ресторанти от този клас. Но само да бяхте видели пълния патладжан.. моята приятелка беше много смела и вида му не я притесни .. даже го опита. Преди да ни донесат основното ястие сервитьорката ме помоли да си взема приборите от салата, които грижливо бях сложила в празната чиния сочещи на дясно. Когато я попитах дали не може да ми донесе чист прибор, тя подскочи изненаана как така сама не се е сетила за това. Хукна възбудено да ми носи нов прибор и понеже ръцете и бяха заети с мръсни чинии реши, че най-подходящото място да ги остави беше това пред мен.. Ще спра до тук. Извинявам се, ако съм била твърде критична или нетактикчна. Уважавам ума и нещата, които са направени с ум.. еле пък ако добавите и лъжичка усмивка и добронамереност нещата изглеждат различно.

новият брой

Галерия

Каталог

Black Sea Gourmet

коментари

добавяне на коментар


Бизнес: Капитал • Кариери • Пазари • Ho Re Mag • Регал • Stroitelstvo.info • Одит • Foton.bg • Klikshop.bg • Блог Новини: Дневник • Европа • Foreign Policy - България IT: IDG.BG • Computerworld • PC World • CIO • Networkworld Развлечение: Бакхус In English: The Sofia Echo • Property Wise Bulgaria • Expat In Bulgaria