Сивата американска катерица, преселена от Северна Америка през миналия век, е достигнала толкова висока популация, че навлиза в териториите на местната червена катерица и лакомо унищожава хранителните й запаси. По тази причина пазачите на дивеча и горската комисия са предприели подборно ловуване на дребното животно, за да предпазят английския му червен братовчед от изчезване.
Историята на английската кухня познава и други случаи, когато катериче месо е било използвано в ястия. По време на Втората световна война и кризата след нея са били широко промотирани супа и пай от катерици.
Днес не нуждата, а по-скоро любопитството провокира хората да опитат. Търсенето вече е много голямо и необичайният дивеч не се задържа дълго у ловците, а веднага бива изкупен от готвачи и ресторанти, които обогатяват менюто си с него. Мнозина подхождат скептично към идеята заради познатия образ на симпатичния гризач, но подпомагането на местната фауна и уникалното гастрономично преживяване се допълват убедително.
Уелската компания Patchwork Traditional Food Company планира да пусне за продажба през интернет сайта си пастет от катериче месо и лешници. През 2006 е започната кампания за спасяване на червената катерица.
Днес британските гастрономи не могат да се наситят на екзотичните рецепти, кулинари ги приготвят в телевизионни предавания, включват ги в готварски книги и ги предлагат в менютата си.
Никола Флетчър, кулинарна журналистка, е установила след няколко опитвания, че вкусът на месото зависи в голяма степен от диетата на съответната катерица, като в най-добрия случай то има привкус на ядките, с които се е хранила.