Днес кралството се нарежда на 63-то място в света по винопроизводство. Произвежда средно по два милиона бутилки годишно. За сравнение: във Франция те са седем милиарда. Климатът е с печална слава и предварително удавя във влага всяка искра надежда за добро вино.

"Срещу всяка една бутилка вино, направено от грозде на английска земя, стоят 18 000, произведени по света! Трябва да имаме предвид тези мащаби, като говорим за английско вино", казва Стивън Скелтън, автор на книгата The Wines of Britain and Ireland (Faber&Faber, 2001), докато сипва cuppa tea. Стивън Скелтън, MW, е посветил над 30 години на въпроса за английското вино - пише, изнася лекции, консултира и е водещ авторитет в тази област. Допреди години дори лично е притежавал лозе и малка винарна в Кент.

До неотдавна производството на вино в страната с най-развита винена търговия, с гигантски винен пазар, мечта за всяка бутилка, най-често е представяно във формата на виц.

Но през май тази година европейската преса изведнъж се разшумя с изненадващи възторжени заглавия: "Британците настъпват", "Възходът на Шато Англе", "Грозде Британия!", "Le vin anglais се материализира". Поводът е впечатляващият брой награди, които английските вина успяха да спечелят на влиятелното IWSC, International Wine and Spirit Competition. Най-голямо впечатление направиха пенливите и белите вина, които взеха 16 награди.


"Е, миналата година бяха 12", казва Стивън Скелтън, който се отнася към този епизод от тазгодишната история с леко скептична ирония. "Истината е, че ние, англичаните, пием френско вино..." И това, разбира се, е признанието на болшинството англичани.

Не че английската и европейската преса са преувеличили за бума на английските вина, просто... той е в бъдещето. Все повече експерти сочат, че ситуацията след 50 години може да бъде радикално различна. Вярата в това е така сериозна, че представители на две от големите къщи на Шампан - Duval-Leroy и Louis Roederer, са посетили английски лозя с евентуални планове за инвестиции, както съобщи неотдавна в. "Таймс".


Причините са две: ефектът от глобалното затопляне, и внимателната, разумна стратегия на бранша, както и постоянните, понякога ексцентрични, но не мегаломански усилия от страна на вече третото поколение професионални лозари и винопроизводители.

Температурата се покачва, сортовете се сменят

Статистиката показва, че през последните 20 години температурата в кралството се е покачила средно с градус и половина. Според изследване на учени от Института по промени на околната среда към Оксфордския университет, цитирано от ВВС, в Англия ще могат да се отглеждат червени сортове като каберне и мерло дори и в южната част на Шотландия. Това се предвижда да стане след около 50 години, освен ако човечеството не успее да преобърне глобалното затопляне.

Според изследване на геоложкия факултет в Imperial College London, ако досегашните темпо и тенденция с покачващите се температури се запазят, Англия ще се превърне в страна с нормална витикултура. Или поне така ще бъде до 2080 г.

Междувременно от другата страна на Ламанша ситуацията не е розова. Над 50 водещи имена във винената и хранителната индустрия през август написаха отворено писмо до президента Саркози, предупреждавайки за "опасностите на глобалното затопляне, което застрашава баланса на нашите лозя и душата на нашите вина". "Един ден Южна Франция ще се превърне в мароканска пустиня за лозята", казва Иън Беруик от Vineyards Association.

И докато все повече винари напрегнато очакват климатичните промени, Англия стъпка по стъпка напредва. По официални данни в момента на територията й има 416 лозя и 116 активни винарни. Лозовите засаждения са на север до Йоркшир, на запад - до Корнуол, и са се увеличили с 50 процента в последните пет години. В момента са 1214 хектара по данни на индустриалната асоциация English Wine Producers. Най-разпространените сортове - над 40 процента, са шардоне, пино ноар и немски бакхус. В югоизточната част на страната се произвеждат едни от най-силните пенливи вина, тъй като тероарът в тази част - особено почвата - се доближава значително до този в Шампан.

Вляво от М25 - лозе

Звучи абсурдно, но неотдавна дори в Лондон се появи лозе - в Ейнфийлд, и така се превърна в първото в този район от Средновековието. Засаждането на Forty Hall Vineyard започна тази година, превръщайки се в първото лозе, появило се в Лондон от времето на Средновековието. Forty Hall e наследствен имот на семейството на Камила Паркър Боулс. В момента се притежава от общинския съвет на Ейнфийлд и е дадено за управление на Capel Manor Horticultural College. То е част от мащабна образователна инициатива, свързана с биоземеделието. Предвижда се и построяването на малка винарна, а смелите надежди са първите бутилки да могат да бъдат опитани на олимпиадата в Лондон през 2012.


Гигантската верига Waitrose се включи в проекта Leckford. Във фермата ще бъдат засадени в еднакви количества шардоне, пино ноар и пино мьоние - светата троица на шампанското. Всички добре си дават сметка, че ще имат да почакат - необходими са поне три години до първия плод, после още толкова, за да е готова за пиене първата бутилка. Но има и достатъчна доза оптимизъм.

И докато лозето в Лондон засега е повече екзотика, винопроизводителите на Англия бележат осезаем ръст в бизнеса си. Тази година, благодарение на изключително доброто време, се очаква да бъдат произведени най-малко три милиона бутилки. Стюарт Смит, който ръководи Ryedale Vineyards до Йорк, обяви, че очаква 3000 бяло и розе от тази година. (Данните имат смисъл само ако се сравнят с 450-те през миналата и на фона на факта, че през миналата година е била първата реколта на избата.)

В Ridgeview Wine Estate Съсекс от 25 000 бутилки през 1997 г. сега ще бутилират 200 000. Скоро Англия ще може да произвежда годишно 5 милиона бутилки пенливо, което си е постижение за Острова, макар да остава нищожно в сравнение с 300-та милиона на Франция.

Nyetimber, Chapel Down, Ridgeview и Camel Valley - четирите компании, които произвеждат търговски количества вино, вече се превръщат в лицето на новото английско вино. За тях се говори много, особено след някое голямо състезание и спечелени награди. Техният успех обаче е подкрепен сериозно и от национални и европейски стратегии.

Подготвят се армии от хора

За да насърчат винопроизводството, правителството и ЕК са отпуснали 1,6 милиона паунда за специализирано образование и преквалификация във винопроизводство. Аргументът за това е, че климатичните промени неминуемо ще доведат до нови територии с лозя и за това са необходими компетентни работници.

Фрейзър Томсън, директор на English Wines Group, собственик на спечелилата много отличия Chapel Down, обяви, че неговата компания планира да засади още 80 хектара през следващите три години.

"Имаме много малко специалисти "на терен". Повечето хора искат да стават "мастърс ъв уайн", да пишат, да работят в търговските вериги или просто да пият и плюят. Но да работите на лозето или във винарна като обучаван персонал ще получавате 13 000 до 14 000 паунда годишно и веднъж квалифициран, заплатата ви може да стигне 50 000..." Вече са организирани над 350 курса и мастър класове в цялата страна.

Това лято надмина всички очаквания на винопроизводителите със сякаш предварително изчислените количество дъжд и слънце. English Wine Producers, водещата търговска организация на страната, предвижда до 2015 г. да се стигне до 5,6 милиона бутилки, от които 3,7 ще са с пенливо вино.

Английското вино потвърждава истината на Мечо Пух, че колкото повече, толкова повече. С други думи, колкото повече (смислени) усилия, толкова повече (качествено) вино.

А Стивън Скелтън - що се отнася до изследваното от него английско вино, той не е скептик. Той е оптимист в бъдеще време.